На 20 мин. с корабче от Гърнзи е малкото островче Хърм, което се обикаля за 2 часа пеша. Популярно място за семеен туризъм заради дългите, виещи се покрай брега пясъчни алеи и белите плажове със симпатични кафенета и ресторантчета. В най-хубавия хотел на Хърм White House спокойствието е издигнато в култ, вътре няма часовници, телефони и телевизори. The Mermaid Tavern, Кръчмата на русалката, където навремето са се събирали местните рибари, привлича като магнит любители на вкусните рибни ястия. На Хърм също може да наблюдавате отливи и приливи в пълния им блясък.

Но палмата на първенството по странности сред Нормандските острови държи Сарк (5 кв. км на 45 минути с ферибот от Гърнзи). Представлява два стръмни острова, съединени с мост в най-високите си части. В отзивите за него руски байкър пише, че бил привлечен както от стръмните му пътища, така и от факта, че на Сарк все още е в сила закон, според който мъжете имат право да бият жените си, но въжето не бива да е по-дебело от кутрето им. На острова и досега, ако смятате, че някой нарушава правата ви, може да излезете на публично място, да кажете молитвата „Отче наш“ на нормандски (местен, вече почти изчезнал диалект, смесица между френски и английски) и да се провикнете „Аро, Аро, Аро, на помощ, Принце мой, сториха ми зло“. Известната Жалба на Аро спира веднага всякакви действия срещу вас. Ели се осведомила, че последният случай, когато из острова се е разнесла въпросната жалба, останала от феодалните времена, е от 1970 г.

До XVI век Сарк е практически необитаем, като изключим по някой и друг ентусиазиран монах или пират. До 2008 г. на острова има 40 домакинства, но земята принадлежи само на един човек – на въпросния принц. През 2008-а под натиска на Евросъюза се провеждат първите демократични избори и се въвежда парламентарна система. Парламентът на Сарк се нарича напълно съвременно Chief Pleas (буквално „главни жалби“, названието има дълбоки исторически корени, свързани със законодателната и съдебната система на Великобритания). На острова няма данъци, също както и здравна и пенсионна система. Няма и улично осветление, като местните любезно обясняват, че това дава изключителна видимост към звездното небе. Факт е, че на Сарк идват доста любители астрономи, както и почители на бърдуочинг.

Забранено е използването на автомобили, така че ако не искате да изкачвате пеша стръмнината от пристанището до приличащата на плато горна част на острова, трябва да наемете конска каручка или трактор с ремарке, снабдено със седалки. Велосипедите са разрешени, както и електрическите колички за трудноподвижни хора. Дори линейката и пожарната нямат собствени двигатели, а в случай на нужда са изтегляни от трактори. Местният затвор – леко нелепа къщурка от две слепени килии, приютява злодеи от 1856 г. насам.

Ели и Румен съветват непременно да посетите някоя от чайните на Сарк, които са в люта конкуренция за това коя поднася най-хубавия следобеден чай. Той е сервиран в съпровод на превъзходни мляко, сметана, ягоди и скоунс – леко неугледни, но ужасно вкусни току-що извадени от фурната курабии, които се мажат с масло и мармалад. Ако не ви е достатъчно сладко, дегустациите в шоколадовата фабрика ще запълнят липсата. На Сарк има много врани, както навремето в Гърнзи имало много магарета. Затова на местния нормандски диалект жителите на Сарк са наричани гарги, а на Гърнзи – магарета. Ако искате да си създадете задушевни приятелства на островите, използвайте тези определения при контакт с местните. Може и да ви се зарадват... И без това всичко там е толкова странно!