Другите правила на Ирина са: мляскането строго забранено, салфетките задължителни, поне два прибора на човек, кана с вода на масата, ястията са сервирани на нея, а не се притичва с чиния до печката, за да си сипеш. И задължително супа за вечеря – „през деня не мога да контролирам как се хранят, но вечер искам, преди да си легнат, в коремите им да има една прясно приготвена супа.“

Бебето Сами също е свикнало с „присъствените вечери“. „Когато види цялото семейство, брат му, сестрите му, всички около масата, той застава до столчето си за хранене. Качваме го и той се храни с нас, може зрънце ориз да му дадем, или намачкана паста. Докато не станат другите, той е спокоен.“ Ирина приготвя изцяло храната му, смята,че от това зависят навиците му, когато порасне. „Той е свикнал вкъщи да му мирише на храна, свикнал е с проходилката, като се върти около мен, нещо мъничко да му подавам в човчицата.“ Тя учи децата си да обръщат внимание на храната. Решила например да се пребори с присъщата за момчетата на неговата възраст разсеяност у сина си Спас, като го кара да запомня какво точно е ял в училище, как е било поднесено, защо му е харесало или не, и после вкъщи да го разказва. „Децата ми всеки ден ме питат какво ще има за вечеря“, казва тя.

Най-любимата храна вкъщи е пастата: болонезе, с гъби, с броколи, със сирена, просто с настърган домат и чесън в зехтин. „Момичетата“ обичат и ориз басмати на пара, с лимон и сол във водата, овкусен след свалянето от огъня с качествено масло и соев сос... „Момчетата“ не го тачат много. Ирина смята,че всеки има право на собствен вкус, но „единствено настоявам, ако някой нещо отказва, да ми даде шанс, като го опита. Искам да получа информиран отказ. Искам да развият любопитство към вкусовете, ако ще, като пораснат, да ядат само домати и сирене“. Спас и Верджиния например така откриват сушито и от година насам то е едно от любимите им неща.

Питам Ирина все пак не е ли имала кулинарни провали. „Имам, разбира се. Не мога да готвя телешко. Веднъж купих 2 рибай стека. Това е любимата храна на Иван и мислех да ги приготвя за вечеря за двама. В интернет избрах най-чистата рецепта, разполагах със съответния тиган, всичко изпълних 1:1. Подправих ги първо, в тигана ги аранжирах с аспержи. Сервирах ги. И виждам, че ножът на Иван среща яростна съпротива. А Иван е много деликатен, няма да ми каже, че стекът му е жилав.“

Тя не се привързва към домакински уреди и аксесоари, макар че ги цени, но има няколко наистина любими. Японските ножове Global, избрани по препоръка на Ути Бъчваров. И супникът, наследен от майката на баща й. И подносът за сервиране в леглото, подарък от майка й за един 8 март с думите: „Ще познаеш мъжа си по това дали ще го използва.“ „Докато бях бременна, Иван ме изненада няколко пъти със закуска в леглото“, усмихва се Ирина.

Иван не готви вкъщи, но Ирина го оценява като безценен помощник в кухнята, невидимата сила, която прибира и подрежда всичко, докато тя прави първо, второ и трето. Не е претенциозен за храна. Андрей Арнаудов, приятелят и колегата на Иван, обаче е истински чревоугодник. Жесток ценител и на италианската кухня. „Майка му готви на много високо ниво – казва Ирина и добавя с усмивка: – Той много обича да яде, за негов късмет не харесва тесто.“

Самата Ирина няма нищо против тестото, въпреки че гледа да ограничава глутена в домашното хранене. Като всеки истински кулинар има периоди, в които е запалена по едно или друго, включително по месенето на хляб. На машина, но най-вече на ръка. „Супер успокояващо е да месиш. Понякога колкото съм по-напрегната, с толкова по-пипкави неща се захващам. Машиналното повторение на движения ме успокоява, накрая умът ми е изпразнен. Това е нещо, което също „проповядвам“ – да живеем тук и сега. Когато готвиш, да мислиш само за това. Когато играеш с децата, да си там, при тях.“