Много откачена ми се получи вечерята на свещи с диагонала на националния отбор по волейбол, диагонална някак си. Тежко закъсня за уговорената вечеря в ресторант „Ла Каза“ заради трафика. И ни хвърли в пълен шаш, когато обяви, че има на разположение само 45 минути, преди да тръгне за тренировка, насрочена от треньора Пламен Константинов. Ама и настроение, а! Само като за романтична вечеря.

Така седнахме очи в очи с носителя на титлата Мъж на годината елитен спортист, волейболиста с най-добрия в света флот сервис, от чиято ръка топката излита със скорост 120 км/ч. Мъж в най-силните си години, с кариера и самочувствие, с история и обаяние, от което не могат да се абстрахират дори противниците му. Мениджър на националния отбор по волейбол и негов капитан, който след загубата от Франция на Европейското в София миналата година пое на широките си плещи отговорността за нея и сигурно и заради това набра такава шеметна популярност, че, както самият той сподели, още от летището за него се залепили папараци. „През 2010-а бях най-добрият в света, никой не ми обръщаше внимание тогава, а сега...“ Сега обаче вече има волейболна школа „Владо Николов“ и едни големи очаквания към волейбола, след като се видя, че във футбола ни нищо не става освен скандали и провали. Народът има нужда от звезди и слава Богу, че ги припознава в лицето на хора като Владимир Николов.

Но нека започваме делово, нямаме време да се размайваме с лирични отклонения.

Изборът на събеседника ми е бяло вино, но след кратка консултация дали пасва на храната – за него ризото с манатарки, за мен – тартар от жълтоперест тон, поръчва розе.

Вярно ли е, че три пъти си предлагал брак на жена си?

Вярно е. Първия път, когато се почувствах готов – бях на 23 – й предложих. На 17 бях, като се запознахме, на 18 станахме гаджета. Мая беше готина, различна от другите момичета. Отиде да играе в Израел две години, бяхме разделени и усетих колко ми липсва. Като се върна, й предложих за първи път. Тя отказа. Били сме още млади, тя не била готова за семейство. Втори път й предложих. Пак същото! Третия път се съгласи.

Ама ти каза ли й, че го правиш за последен път и ако не ти върже, повече няма?

Не. Не съм поставял условия. Пак бяхме разделени, не бяхме се виждали един месец и тя взе, че прие. Но Мая бе човекът, с когото искам да бъда, така е и досега.

Много ли беше влюбен?

Аз все още съм влюбен!

Ти какво цениш най-много у жените?

Интелекта.

Как разбираш коя жена го има и на коя вторият етаж е необзаведен?

Признаци много. Обикновено в разговор.

Не започваш ли оценката си на жената от външността й?

Не. За жените е важно как изглеждат другите. За мен не толкова. Не съдя за продукта по опаковката.

Какво друго, освен че си предлагал три пъти брак, че имаш трима сина и че си роден на 3 октомври, е тройка в живота ти?

Никога не съм се замислял за това. Ако тръгна да търся, ще намеря. Примерно печелил съм първенствата в три различни държави. Сестра ми е с три години по-голяма от мен и също има три деца. Затрудняваш ме с този въпрос... да мисля за тройки, хм... ъхъ, ъхъ, нещо ме заболя гърлото.

Как е на турски три?

Юч. Ти пък защо започна с турския? Ако бях останал още една година в Турция, щях да го науча и него като българския, руския, сръбския, английския, италианския и френския. Затова като ме питат колко езика говоря, казвам шест и половина – половината е турски.

Хубаво ли ти е в Лион? (От шест години Николов играе в тамошния волейболен отбор.)

Да. Макар че ни обраха, като цяло е спокоен и красив град.

Как решихте да имате и трето дете с такава голяма разлика с другите двама? (Най-малкият син на Владо, Филип, е само на 6 месеца и се оказва връстник на втората дъщеря на фотографа Светльо, с когото обменят бърз опит в храненето и приспиването, както и на тема как се правят момчета (Владо) и съответно момичета, по които Светльо се е доказал като експерт – б.р.)

Искахме. Сега мислим и за едно момиченце... Но с моята кариера не е лесно. Всяка година сменяш държава, език, жилище, училище... За една жена – читателките ви сигурно могат да си представят какво е, да сменяш фризьор, козметик, гинеколог, маникюрист, педиатър за децата, личен лекар... Решихме, че ще мислим за дете, когато с приключването на моята спортна кариера ще се опитаме да се установим някъде по-задълго.

Това с приключването на спортната ти кариера е спорно...

Не съм сложил точка, защото все още се справям добре. Но така или иначе, въженцето еластичност е достигнало лимита си и всеки един момент може да се скъса. Ще ми се да приключа кариерата си, преди да дойде този крах. Иначе мога да играя до 60. Най-вероятно ще направя всичко възможно да се класираме за Олимпиадата. Ако не успеем, май месец ще ми е последният мач. Тогава изтича и контрактът ми с отбора на Лион. Ако ми предложат добра работа, ще остана. Но ако в България ми предложат нещо със същата стойност, ще предпочета да се върна.

Има ли по тялото ти димящи развалини?

Рамото ме боли от около 15 години. Като използваш нещо прекалено много, то дава дефекти. Рамо, кръст, колена, глезени... Пия противовъзпалителни по три-четири пъти седмично. При всеки е индивидуално, но моето най-уязвимо място е рамото. Спортът е здраве, ако не знаеш...

Децата ти какви други таланти освен спортни показват?

Алекс и Мони са различни. На Алекс много му се удава математиката. Ако говоренето на езици е талант, а не стечение на обстоятелствата, справят се добре и с езиците.