Ритат ли футбол?

Пробвахме ги и двамата, не стават.

Вярваш ли, че човек е генетично предразположен към определен вид спорт?

Спортът не е само генетика, а както казват американците – mindset. Дали си готов да платиш цената. Защото за спорта си плащаш всеки ден.

Защо след мача с Франция на Европейското каза „аз съм виновен, че загубихме“?

Всъщност не казах аз съм виновен, а – не успяхме да спечелим заради мен. Убеден съм и досега – имаше две топки, които трябваше да забия, а не успях. Аз съм капитан на отбора, най-опитен, за да мога тези топки да ги реша.
Не, моля, не ми доливайте повече вино в чашата, защото трябва да съм на тренировка след 40 минути (към сервитьора)!

Е, нека да има де!

Ама ще го изпия.

Мисля, че тъкмо заради това те номинираха и за Мъж на годината. За това, че поемаш отговорност.

Аз цял живот съм поемал отговорност за постъпките си. Много пъти съм грешил и съм си плащал. В крайна сметка, преди да питаш защо това се случи на мен, трябва да се попиташ какво направих, за да не ми се случи.

Добре. Той е треньор, аз съм състезател. Нямаме никакви проблеми.

Е, по едно време не се дишахте!

В продължение на две години не си казвахме и добър ден.

Конфликтът ви за какво беше?

Имахме различни виждания за отбора, в който играехме. Треньора не го интересуваха нашите отношения. Не трябва да сме приятели, за да играем волейбол. И двамата сме професионалисти. Знаехме какво се очаква от нас и си вършехме работата. Това, че не си говорехме извън игрището, не ни влияеше по никакъв начин.

Сега говорите ли си извън игрището?

Да.

Пламен подкрепи ли създаването на волейболната школа „Владо Николов“? В избора на името й личи твоето самочувствие...

Да. Но със Стефан Чолаков стартирахме. На втората седмица имахме 250 записани и трябваше да спрем, защото нямахме зали и треньори. В момента има около 300 записани в училището и успяхме да намерим зали да тренират. Интересът към волейбола за непрофесионалисти се оказа по-голям от очакванията ми. Знаеш ли, докато търсехме треньори, една красива млада дама дойде и каза – казвам се Йоана и бих искала да работя за вашия проект. До този момент бяхме провели интервюта за треньори с може би 10 човека. Всеки от тях питаше най-напред колко пари ще получава и колко свободно време ще има. Имаше нещо не наред в това „искам да работя и смятам, че мога да се справя“. Попитах я къде е завършила. В Америка. Сега това момиче тренира най-малките и те я обожават.  

Кой още застана зад идеята?

Любо Ганев осигури екипи за всички участници в школата.

Беше казал, че е бил твоят идол, когато си прохождал във волейбола. Той знае ли, че си го надминал?

Това не е тайна за никого. Който се интересува от волейбол, знае. Може би Любо не знае, че ми беше идол.

Ти защо превключи рязко на колективен спорт, започнал веднъж с плуване?

Защото ми беше скучно. Аз съм отборен играч. За мен винаги е бил важен резултатът от начинанието, отколкото моето лично представяне. При плуването влизаш в басейна и два часа извършваш едно и също движение и си сам с мислите си. Илизаш и си изцеден. А при волейбола отиваш в залата, играеш с 10-15 деца, викаш, кряскаш, свършваш тренировката и си удовлетворен.

Как се храни спортист като теб?

Трябва всеки ден да поемам много протеини. Избягвам пържено, сладко, алкохол, газирани напитки. Около 40% от всекидневното ми меню трябва да са белтъци, 30% мазнини, 30% въглехидрати. Ако един ден си на 70% белтъци и 10% въглехидрати, не е краят на света, но трябва да балансираш.