Форматът "Звездни стажанти" е на Доналд Тръмп – скандалния кандидат за президент на САЩ, когото Майкъл Д’антонио описва в книгата „Доналд Тръмп: Искам всичко“, ИК „Милениум“. Изразът на Тръмп от шоуто с оригинално име „Стажантът“ (в книгата е преведено като „Чиракът“) - „Уволнен си!”, се превръща в такава сензация, че дори се продава костюмирана кукла, която я произнася. Още много интересни факти и истории ви очакват в увлекателния литературен портрет, който е далеч от подлизурските биографии, които самовлюбеният Доналд си поръчва сам.

Д’антонио е световноизвестен публицист, сценарист и писател, носител е на журналистическия „Оскар“ – наградата „Пулицър“, пише за „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелис Таймс“, „Ескуайър“ и пр. В книгата „Доналд Тръмп: Искам всичко“ на Майкъл Д’антонио ще научите повече за живота на суперексцентричния богаташ, оприличаван на петел от породата „червен Роуд Айлънд“

Откъси от книгата:

По един или друг начин, Доналд Тръмп е сред най-обсъжданите хора в Америка в продължение на почти 40 години. Никой от света на бизнеса – нито Бил Гейтс, нито Стив Джобс или Уорън Бъфет, не е прочут, колкото Тръмп, и то за толкова дълго време. Името му, което първоначално бива свързвано с големи, значими проекти в областта на недвижимите имоти в Манхатън през 70-те години, скоро се превръща в синоним на успеха, измерван чрез лукса и богатството. Изписвано върху небостъргачи, казина и пътнически самолети, обикновено с големи, главни златни букви, името Тръмп се превръща в еднолична запазена марка, символизираща личност с неограничени възможности и изяви. С течение на времето името му се появява като щампа в хотелските стаи, върху мебелите, по вратовръзките, по опаковките на месо в супермаркетите – с други думи, почти навсякъде, където съответният продукт претендира за отлично качество и висока класа и съответно, струва скъпо.

Високият стандарт на живот, който Тръмп се стреми да постигне и да демонстрира пред обществото, се определя не от социалния статут, а от парите. Обслужвайки раболепно новобогаташите и амбициозните, той пренебрегва онези, които нарича „бедняци, родени с късмет”, като се фука, че произхожда от едно от най-богатите семейства в страната. Тръмп претендира, че може да бъде богатият приятел на всекиго, а от друга страна, презира висшето общество, освен в случаите, когато иска да му продаде скъпите си апартаменти. В тези случаи зарязва позата на смъртния враг на снобите и започва да изтъква връзките си с фамилиите Астор, Уитни, Вандербилт и други, с отдавна изчезнали родословни дървета, в които тече синя кръв. Ясно е, че парадира с тези имена от чисто комерсиални подбуди, а всъщност, целта му е да спечели вниманието на американците средна ръка. Именно те го гледат по телевизията, следят изявите му, купуват продуктите му и може би дори биха гласували за него, ако един ден успее да прескочи бариерата и се кандидатира за президент.

Днес най-надеждните данни сочат, че Тръмп е разпознаваем – над 96 процента от американците знаят кой е Доналд Тръмп, но повечето от тях не го харесват. Хенри Шафър, представител на фирмата, която класифицира прочутите хора според измислен от нея коефициент, нарича Тръмп „квази знаменитост, която хората обичат да мразят.” През 2014 година 61% от анкетираните в родния град на Тръмп, Ню Йорк, се отнасят към него с антипатия. За комиците е перфектен персонаж за скечове. Джон Стюарт, бивш водещ на дългогодишното сатирично новинарско предаване «Дейли шоу», редовно го взема на мушка и го окичва с безброй прякори, сред които уж рожденото му име, Гъз фон Смешник (намек за германския му произход – б. пр.). В прочут свой скеч телевизионният водещ и комик Бил Мар пък предлага на Тръмп 5 милиона долара, ако успее да докаже, че не е „изчадие, заченато, докато майка му е правила секс с орангутан.”