Първата «Позлатена епоха» е белязана от рецесии и периоди на паника и краят й настъпва след 65-годишно съществуване – това е големият срив на фондовата борса през 1929 година. Сред руините на последвалата Голяма депресия се възражда по-стабилна финансова система, въвежда се по-прогресивно данъчно облагане, въвеждат се и социални осигуровки. През следващите десетилетия средната класа се разраства с безпрецедентни мащаби. През 1946, годината на раждане на Доналд Тръмп, настъпва ера на разцвет (както и на бум в раждаемостта, в който той активно участва.) Втората световна война е свършила, конкурентите на Америка в областта на индустрията са затънали в руини, а над 10 милиона мъже са се върнали от фронта и заживяват като нормални граждани. Пазарът за износ страда от остър дефицит на стоки, а вътрешното потребление бележи скок - затова за предприемчивите в бизнеса започва истинска златна ера. Милионите нови семейства, създадени след завръщането на мъжете от фронта, имат нужда от места за живеене, а строителни предприемачи като бащата на Тръмп, Фред, забогатяват, защото им осигуряват жилища. Благодарение на находчивостта си и неотклонната си решителност, през 1975 година, на седемдесетгодишна възраст, Фред вече е натрупал богатство от близо 100 милиона долара. 6

Златните времена след войната, когато хора като Фред Тръмп успяват да постигнат чудеса във финансово отношение, са белязани от безпрецедентно социално равновесие, защото различните слоеве в обществото – висша, средна и нисша класа – имат относително равни, пропорционални дялове в разрастващата се икономика и балансът помежду им като цяло остава стабилен. Това щастливо стечение на обстоятелствата продължава до рецесията през 1973–75 година. През годините на икономическата стагнация и криза се заражда консервативно политическо движение, решено да се възползва от намаляването на данъците и липсата на правила, за да се сдобие с нови, несметни богатства. На теория, притокът на богатство в ръцете на шепа хора би трябвало да има стимулиращ ефект за всички останали и по този начин да бъде спасена - тоест, издърпана нагоре - и средната класа.

С идването на власт на Роналд Рейгън през 1980 година заклетите консерватори постигат целта си. Правителството започва да намалява рязко данъците, наложени на богатите, и облекчава регулаторните режими, валидни за индустрията и финансовите институции. Всичко това се прави в името на растежа, както и за да бъдат третирани наравно богатите. За да надъха правителството за тази политика, директорът по въпросите на бюджета по време на управлението на президента Рейгън, Дейвид Стокман, раздава на членовете на кабинета екземпляри от любимата си, новоизлязла по онова време книга „Богатство и бедност” от Джордж Гилдър, в която се обясняват моралните предпоставки за натрупването на голямо богатство. Гилдър възхвалява предприемачите и безпощадно критикува бедните с твърдението, че „в днешно време бедните, сред които има повече бели, отколкото чернокожи, отказват да работят.” Администрацията на Рейгън превръща идеите на Гилдър в своя политика, като изгражда специални социални програми, въвежда намаление на данъците и регулаторни облекчения за бизнеса. Така настъпва втората „Позлатена епоха” в Америка.