Сием Реап – поклонническият град В Камбоджа ни чакаше луксозна кола с кожена седалка и климатик. Пътувахме от границата до Сием Реап – града в близост до храмовия комплекс Ангкор Ват. Обитават го доста французи, които са направили много симпатични хотели. Има добре организиран пазар, където всичко се продава на цени между 1 и 15 долара. В Камбоджа хората се притесняват, като видят банкнота над 50 долара. На пазара имаше великолепни шалове – смес от коприна и кашмир, всякакви будистки статуетки, везани чанти, дрехи. Аз си купих традиционна роба, ръчно правена, гердани, шалове и едни фантастични отливки на будистки ръце – едната даваща, а другата благославяща. Тези невероятно изящни пластики са най-хубавият ми подарък от Камбоджа.

В Сием Реап храната прилича на тайландската, но не е пикантна, в ресторантите се опитват да угодят повече на европейския вкус. Хората са изключително мили. Продължихме с пиршество с кокосови орехи, манго, ананаси и различни плодове, така че често нямахме потребност да ядем нещо друго. Сием Реап е комбинация между бедност, мръсотия и природа...каквото и да облечеш сутрин и където и да отидеш, навсякъде има специфична прах, която се вдига на облаци от велосипедите и от моторите и полепва по всичко.

Взехме си билети за три дни да разгледаме храмовия комплекс Ангкор Ват, който е на 400 декара площ. Придвижвахме се с „тук-тук“ такси – мотор с нещо като каручка (за разкош я наричахме „каляска“), прикачена за него. В нея влизахме петима души и ни разхождаше накъдето пожелаем срещу 5 долара до края на деня. Движението по улиците е абсурдно – там няма правила. Всеки кара както може и накъдето поиска. Но по незнайни причини катастрофи няма.

циркът обича децата Едно момче от нашата група имаше рожден ден и решихме да го отпразнуваме, като отидем на камбоджански цирк. Аз от дете ненавиждам цирка заради дресурата на животните, но ни казаха, че местният е само с акробатични номера. И наистина, под скромна сламена шатра ни изнесоха представление, което напомня на примитивен театър с много акробатика. Накрая обявиха, че парите от спектакъла отиват за болницата в града, където всички деца се лекуват безплатно.

Впечатляващо е, че в Камбоджа има много просещи, но няма изоставени деца. Колкото и да са бедни хората, ги отглеждат, независимо как. Може да видиш цялото семейство да се придвижва с моторче – най-отпред бебето с бащата, който кара, по средата – още две деца, а отзад – майката. С децата си са навсякъде, дори когато ти продават нещо за долар, и не видях нито едно разплакано дете.