Тя е първата чернокожа Одета/Одилия в „Лебедово езеро“ на Чайковски. Тя е първата афроамериканка примабалерина в цялата 75-годишна история на Американския балетен театър в Ню Йорк, най-старата и престижна трупа на Америка. В края на 2015 бе избрана за една от най-вдъхновяващите личности на годината от списание Timе. Мисти Копланд може би е най-необикновената балерина с най-необикновената кариера в историята на балета

Когато Мисти Копланд излязла за първи път да играе Одета/Одилия в „Лебедово езеро“ на сцената на нюйоркската Метрополитън Опера, видяла, че 50% от публиката са афроамериканци. „Не мога да опиша вълнението си – разказва Мисти. – По принцип хората от моята раса не посещават масово балетни постановки, тъй като им е трудно да се идентифицират с героите. Все пак в главните роли на най-известните балетни постановки винаги са танцували бели.“

Тялото й е атлетично, сякаш издялано от абанос или черен гранит, със силна мускулатура и изразен релеф, нищо общо с обичайната грацилност на балетните звезди. Въпреки това или тъкмо заради това 33-годишната Мисти Копланд вече неведнъж e гастролирала на страниците на списания като Vogue и Vanity Fair, преди година издаде своята автобиографична книга Life in Motion, а наскоро продуцира и документалния филм „Приказка за една балерина“, в който разказва за живота си. „Дойдох, за да изчистя паяжините, обгърнали света на класическия балет, и да отворя широко вратите за всички независимо от тяхната раса, произход и телосложение“ – така вижда мисията си балерината.

Майката на Мисти учи балет като дете, но бързо се отказва и става обикновена мажоретка. Когато Мисти е на 2 години, се развежда с баща й и се премества заедно с четирите си деца в Калифорния. Има още три брака и още две деца. Цялото си детство Мисти Копланд прекарва в мизерен двустаен мотелски апартамент заедно с майка си и петте си братя и сестри.
Когато е на 13 години, Господ решава да й подаде ръка, като й изпраща учителката по балет Синди Брадли, която издирва талантливи деца за школата си. Докато прослушва кандидатите директно на баскетболното игрище в училището, Синди вижда Мисти да седи на стълбите отстрани. Момичето вече е тийнейджърка, на двойно по-голяма възраст от нормалната за първи стъпки в балета. Никой никога не е започвал да се занимава с класически балет на 13, но Синди привиква Мисти. Сама не знае защо. „Усетих, че е ужасно свенлива и че ако не я повикам, за нищо на света няма да дойде сама“, признава по-късно откривателката на „чудото Мисти Копланд“.

Това, което Синди Брадли никога няма да забрави, е как поставя тялото на момичето, никога нестъпвало в балетна зала дори като зрител, в определена балетна позиция и то заема най-чистата и превъзходна линия, която преподавателката била виждала някога. „Като абсолютно начинаеща Мисти вече беше в определен смисъл завършена балерина“, разказва Синди. Тя започва да я обучава безплатно. В началото Мисти изпитва смразяващ ужас от балетната пачка, чоропогащника и палците. Тялото й е мускулесто, твърде... афроамериканско, не прилича на нито едно от другите момичета в залата. Затова в началото учителката й й позволява да танцува в дрехи, в които се чувства удобно. И един ден, година по-късно, тя й казва, че е родена за балет, но че нищо няма да стане, ако не излезе извън зоната си на комфорт и не погледне реалността в очите. И едва тогава Мисти за първи път се осмелява да облече истински балетен костюм. Влизайки в залата и поглеждайки се в големите огледала, изведнъж осъзнава, че това е единственото, което иска да прави.