Казват, че истински щастливи майки са тези, които имат дъщери. Защото с тях преживяват отново своите най-съкровени трепети, в тяхно лице виждат осъществени своите младежки мечти и копнежи, защото има на кого да предадат своите женски уроци. Защото само в гърдите на дъщерите бие горещо и разбиращо, преливащо от обич, прощаващо и нежно женско сърце.

EVA покани няколко известни и красиви дами да представят порасналите си дъщери – да застанат до тях и да говорят.

Силвия Лулчева за Елица

Телеграмата към Господ беше „здраво и смешно дете“. Да не дава Бог да е гениално! Таткото  беше изпратил много сови до Вселената да е момче. Стаята беше боядисана в синьо, кухнята и тя. Но няколко дни преди да вляза в родилния дом, дойде един малък разбойник на 2 и половина годинки, взе стари дръжки от врати и започна да чука по новия латекс и по паркета. И Васил, като се върна от железарията и попита тръгна ли си Дейвид, рече: „Господи, ако не е късно, дано да е момиче!“ Значи Господ приема и в последния момент. Но като глоба за закъснението ни прати Елица – буйничка за Макс и Мориц по две. И аутфитът доскоро беше „дънки и маратонки като на тати“. Никаква рокличка, панделка, фибичка. Тази пола е първата за 14 години.

Много майки казват, че с дъщерите си са приятелки. Много се гордея, че ме е избрала за Майка и не се опитвам да заемам мястото на приятелките, които има и ще има! Ако се опитам да бъда и майка, и приятелка, ще съм като човек, обут в две различни обувки дори да са ми удобни и по мярка! Ще куцам, няма да съм стабилна и ще съборя и нея! Искам да предпазя Елица от командите на страха, който те кара да се правиш мъчително на нещо, което определено не си! Да се опитваш да се харесваш на всички и да се блъскаш в боричкане за лайкове, е унизителна борба, която ограбва твоята уникалност, различност и оригиналност. Обичай се, уважавай другия и се забавлявай! Животът е прекрасен!

На мен никой не ми е разбил сърцето. Ако някой някога си е позволил да си тръгне, без аз да разреша, съм се поддала най-класически на това любовно разочарование. Но сега виждам как Вселената има винаги по-добрия сценарий и е трябвало по-мъдро да приема решението. А на дъщеря ми това ще се случи, ако го иска и ако го допусне. Но както казва една моя колежка като реплика от пиесата „Красиви тела“: „Какви са тези любовни разочарования? Трябва да намалиш периода на аклиматизация. Аз съм го свела до час и 45 минути.“