изненадата в Париж

Живеем заедно от 2007 г. През 2010 г. заедно планирахме едно пътуване до Париж. Отидохме там за седмица. Разхождахме се много, разглеждахме всичко отвън – музеи, всичко. Така ни харесва да опознаваме чужди градове, за да усетим атмосферата. Решихме да завършим пътуването с Айфеловата кула. Оставихме я за последната вечер и отидохме така, че да видим гледката и по тъмно, и по светло. През цялото време ми правеше впечатление, че Илиян не пуска раницата от ръце и все си заключва несесера, да не му откраднели парфюма. Слязохме от Айфеловата кула по тъмно. Илиян предложи да си направим една снимка заедно пред нея. Беше си взел статива за апарата и започна да го наглася на самоснимачка. Има една поредица снимки как го чакам, и го чакам, и го чакам, после се навеждам, клякам отегчена. Питам: „Какво стана, бе човек?!“ А той се опитвал да настрои камерата така, че самоснимачката да има 30 последователни кадъра. И в един момент видях, че се забърза. Взе нещо от раницата, изтича към мен и започнах да включвам... Падна на коляно, на фона на Айфеловата кула. Тя точно в този момент светна. И ми предложи да се оженим. Естествено, че отговорът беше „Да“. И колкото и да го познавах от години, колкото и да си бяхме говорили за това, моментът беше толкова силен, че не можех и името си да кажа. Беше толкова странно! Изобщо не съм предполагала, че мога до такава степен да се изненадам. Оказа се, че всички са знаели. Сестра ми чакала на телефона да й се обадя. Не можех да се осъзная, а Илиян започна да ме кара да се обадя на сестра ми да й разказвам. А аз не можех да кажа и дума.

Оженихме се след по-малко от една година, през септември 2011 г. Купонът ни беше в ресторант „Балконът на света“ в Калиакрия. Поканихме 170 човека. Запалиха факлите. Беше много красиво. Борис, синът ни беше планиран. Чакахме го. Бяхме заедно с татко му, когато си направих тест. И беше като с годежа - хем е нещо, което си очаквал, главата ти донякъде го „сдъвкала“ и в един момент, когато стане факт, онемяваш. Бяхме избрали името по време на едно от хилядите пътувания между София и Варна. Аз съм от Варна. Борко се роди в началото на миналата година. Водолейче е. Супер свободолюбив, много сърцат. Не го усещам да се срамува от нещо, да има някаква задръжка. Като темперамент е много различен от мен. Емоциите му понякога са много експанзивни. Раждането мина съвсем добре. С Илиян бяхме ходили заедно на курс. По принцип той щеше да присъства в родилната зала, но точно в този ден беше обявена грипна епидемия в целия град и не пускаха външни лица. Акушерката и лекарите много се постараха, говориха през цялото време, за да ме разсейват и да ми повдигат духа. И всичко се случи естествено, без обезболяване. Аз се бях подготвила психически, че искам да стане. Дадоха ми веднага да гушна Борко.

заедно

В момента съм в майчинство, но работя и в архитектурно студио. Една голяма част от проектите, които правим заедно с Илиян, са за Варна. Там живеят родителите ми и сестра ми. И майка ми, и сестра ми са архитектки. А ние с Илиян живеем в София. Много бих искала да имаме повече възможности да работим заедно с мъжа ми. Когато работим заедно и нещата ни се получават, се чувствам много сигурна. Това е най-важното за мен, както и Борко да е здрав. С Илиян продължаваме да растем заедно, вече успоредно с малкия. Детето те прави по-зрял, по-спокоен към света. С Илиян се изненадваме непрекъснато. Последното, което го абонирах за едни шоколади, които ще ни доставят вкъщи шест месеца – от сладкарското магазинче RSChocolatier. Рекламата я видях в EVA. Даже бяхме на плажа във Варна и си го снимах с телефона, за да не го забравя.

Щастлива съм. Най-голямата ми мечта е да сме щастливи, здрави и успешни заедно, тримата. Това е.