Една съботна сутрин, на 10 октомври влизаме в двора на вила „Росиче“ - кокетна сладкарничка в центъра на София, като прерисувана от гид за пътешествия в Южна Италия. Навън вали, на втория етаж на малка маса седят Аги, Илиян и сладкият им син Борко, на година и половина.

събота с EVA и кафенце

От 17 години очаквам всеки край на месеца, за да си купя EVA - разказа ни Аги. - И такаот първия брой, от корицата с Жени Калканджиева насам. Наскоро разглеждах архива в сайта ви и установих, че имам почти пълна колекция на броевете, без може би само едно или две списания. Преди да се появи Борко, я изчитах на един дъх. Супер приятно ми е да чета интервютата. Много е интересно как без да си виждал човека, от начина, по който отговаря, даже от пунктуацията, можеш да го усетиш. Много обичам и статиите накрая, за Вечните Еви. Струва ми се абсолютно невероятно, че тези истории са истински съдби на някого. В последната година и половина насам, откакто се роди детето, съботите ми са по-различни, но преместих времето за EVA вечер, преди лягане.

алармата „Мамо, мамо“

Днешният ден ми започна с викове: „Мамо, мамо“ и „Тате“ от другата стая, обичайно начало за дните ни напоследък. В просъница чувам как ни вика малкият. И това винаги ме усмихва, без значение кога съм си легнала. А за днес знаех, че ще има голяма изненада, че тя е свързана с график. Че ще трябва косата ми да е готова в еди-колко си часа, да ме гримират в еди-колко си. Тъй като „Мамо, мамо“ ни събуди по-късно от очакваното, това малко промени графика. Последваха букет и подаръци. Вкъщи дойде едно момиче да ме гримира, след това ми направиха косата. И след това дойдохме тук, във Вила Росиче може би в отговор на това, че от няколко дни питам дали няма да ядем торти.

Всъщност рожденият ми ден започна в 12 ч. през нощта вчера. Бяхме на един рожден ден до 11.45 ч. Бях споменала на Илиян, че Белослава ще пее в София Лайф Клуб. Той обикновено не помни такива неща, но този път беше запомнил, проверил го и ме накара да си тръгнем от купона, така че в 12 ч. да сме на концерта. Даже помоли Белослава да ме поздрави. И двамата много я харесваме. Тя пя и на сватбата ни.

и докато ме дразнеше, си станахме интересни

Илиян е може би единственият човек, който може да ме изненада, защото аз много обичам да планирам и се стремя всичко да е по план. Моят мъж е такъв – ако нещо може да стане, казва: „Давай ще го направим!“ Двамата се познаваме още от 2004 г. Запознахме се в Университета. Бяхме на 19. Според една моя приятелка Илиян просто си ме е набелязал. Интересното е, че още на кандидатстудентските курсове той много ме дразнеше. Беше много отворен, много приказваше, много се правеше, че знае. Аз бях отличничка и имах самочувствието, че всичко си знам. Че знам какъв е редът и си мислех, че това неговото не е редът. Изобщо не се прави така. И докато ме дразнеше, си станахме интересни. От някаква закачка, смешки, обща компания... в един момент се оказа, че сме толкова много заедно, че изобщо не можех да си представя да сме отделно. Ние пораснахме заедно. Нямаше да съм тази, която съм, ако него го нямаше.

Освен общата ни професия, което е доста определящо за мен, ние говорим и на един и същи език. Той е Дева и е много земен, организиран и в същото време много сетивен. Виждаме света по много сходен начин. Свързва ни и това, че в много отношения се допълваме. Фирмата ни се казва „Арт тийм“. Всяко наше начинание е в отбор. Нещата, които той знае и умее да прави, не са моите най-силни страни и обратното.