45 години след снимките на култовия уестърн „Имало едно време на Запад“ легендата Клаудия Кардинале се връща в Табернас, където е сниман филмът. А до нея застава прелестната непрофесионална актриса Диана Паскалиева в дебютната си роля.

Повод за „завръщането“ на легендарната актриса в Табернас отново е филм, само че български – „Имало едно време един уестърн“ на режисьора Борис Десподов. В него голямата актриса със 140 филма зад гърба си, сред които шедьоврите „8 1/2“ на Фелини, „Роко и неговите братя“ и „Гепардът“ на Висконти, си партнира с абсолютно начинаещата в актьорската професия Диана Паскалиева.

Да снимаш с Клаудия Кардинале цели две седмици, да слушаш нейните холивудски и житейски истории, да се храните заедно и всичко това да се случва насред пустинята Табернас, където вероятно още се носи във въздуха знаменитата мелодия на Мъжа с хармониката, дело на Енио Мориконе – това е нещо, което се помни цял живот. Слушам разказа на Борис и Диана (двамата са тандем и в живота) и ме обзема киноманска завист.

„Имало едно време един уестърн“ е дебют в игралното кино за Борис Десподов, който има много анимационни и няколко документални филма („Коридор №8“ печели престижни награди на фестивалите в Берлин и Сараево през 2008 г.). Диана, макар да e с опит като професионален модел преди години, е била само аниматор в някои от проектите на мъжа си, също и художник по костюмите. „Актьорството не е моето. Дълго време не можех да се гледам на екрана и си затварях очите“, казва Диана с нечувана за нашата географска ширина самокритичност.

Филмът разказва историята на млада жена, която напуска България заедно с осемгодишната си дъщеря, бягайки от малтретиращия я съпруг, и заминава за Испания да започне живота си на чисто. След много перипетии се озовава в градчето Табернас, намиращо се до пустинята със същото име, и започва работа в дома на възрастна дама със счупен крак. Тази дама е Клаудия Кардинале, която тук за първи път играе себе си. Между двете жени се поражда приятелство и всяка от тях започва да гледа на живота по друг начин. Междувременно в героинята на Диана се влюбва един от „фалшивите“ каубои, които живеят в Табернас и участват в уестърн спектаклите, разигравани тук.

В Табернас са съхранени декорите на „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне, както и на 600 други спагети уестърни, снимани през 60-те и 70-те години, а местните жители са ги превърнали в нещо като увеселителни паркове. Борис Десподов, който е голям киноман, казва, че това необикновено място го вдъхновило за филма му. „Всички хора, които живеят тук, са пропити от магията на киното и са с единия крак в реалността, а с другия – в измислицата“, разказва режисьорът.

В Табернас се запознали и с мъж на преклонна възраст, с баща индианец и майка англичанка. Дълго бачкал като борсов агент, но в един момент зарязал всичко и дошъл в Табернас, където живее в индианска шатра. Разбира се, индианецът веднага бил включен във филма и дори му довели на крак във вигвама самата Клаудия Кардинале, облечена от глава до пети в Armani (всички дрехи на Кардинале във филма са изработени специално за нея от Джорджо Армани). Двамата си говорили много и се оказало, че са на почти една възраст и че... гарвановочерните им коси са с естествения си цвят. „Клаудия Кардинале не си боядисва косата“, уверяват ме Диана и Борис.