„Претопяването“ на безценни исторически паметници и градска култура в магична сплав е запазена марка на Солун

Петък вечер

В статия от 1931 г., когато в цял свят се вихри голямата икономическа депресия,  журналист се чуди на онова, което виждат очите му в Солун. „От седем до десет вечерта кеят е пълен с хора, кафенетата са претъпкани и навсякъде има улични музиканти. Криза ли?!

Откъде все пак тези хора намират пари, за да прекарват времето си по този начин?“, пита се човекът.

Днес, почти 85 години по-късно, ситуацията е подобна – светът отново е в икономическа криза, а жителите на древния Тесалоники продължават да си живеят живота по най-щастливия начин. Наблюдавайки тълпата в петък вечер на солунската улица „Валаориту“, на човек му е трудно да се повярва, че Гърция е в криза.

Коктейл барът La Doze е окупиран от скейтъри, лъскавите нощни пеперуди пък са на горния етаж на галерия Toss, майсторите факири от пицария Poseli мятат във въздуха тестото за фантастичните си творения, пълнят ги с прошуто и сирена, а после ги хвърлят в адовите си пещи, а от бар Соо „дъни“ електро пънк рок... С една дума, ако перифразираме Шекспир, да не мислите, че заради вашата криза на света не трябва да има торти и вино! Солун ври и кипи от живот – както винаги и въпреки всичко.

Градът е основан преди цели 2330 години (не, няма грешка – през 315 г. пр.н.е.) от македонския владетел Касандър, който го кръщава на жена си Тесалонике, сестра на Александър Велики. Тя пък от своя страна била кръстена така от баща си в чест на негова голяма военна победа, за която му помогнали тесалийските конници.

Тесалонике означава „победа на тесалийците“. Така че древният град, освен че носи името на жена, носи и името на победа. И може би заради това въпреки всичките опожарявания, мародерства, опустошавания и бомбардировки, на които е подложен през годините, той успява да запази жизнената си сила и творческата си енергия. Пък и защото е университетски град, в който живеят около 200 000 студенти.

Гръцката столица Атина може да си има Акропола, но Солун винаги е бил истинският културен център на Гърция. За град с население един милион души броят на паметниците и музеите е огромен: 15 са обектите, присъстващи в списъка ЮНЕСКО за световно културно наследство, а музеите са 29 – от археологически, до посветени на руското авангардно изкуство.

Безброй културни събития се случват зад стените на града – международен филмов фестивал, известното Солунско биенале за съвременно изкуство, което се вихри на най-неочаквани места като бивша джамия, затвор или изоставена кланица; тримесечният фестивал „Димитрия“ – празници на изкуствата, датиращи още от византийско време и възстановени през 1966 г. Криза ли?!

И те си имат кметъл!

Докато останалата част на Гърция наистина е силно засегната от дълговата криза, Солун се радва на тих ренесанс. До голяма степен той е свързан с кмета Янис Бутарис, който е легендарна солунска персона и спокойно може да бъде определен като една от забележителностите на града. Бутарис е винопроизводител и бивш алкохолик със седем татуировки по тялото си, известен е и с маниакалната си привързаност към кецовете Converse.

Солунчани го наричат Кир Джани или г-н Джон по името на собствената му марка вина. 72-годишният Бутарис е известен с радикалната си политика, с непоносимостта си към политическата коректност, със здравия си бизнес нюх, с подкрепата, която оказва на изкуството, културата и предприемачите, и със забележителния факт, че никога името му не е забърквано в какъвто и да било корупционен скандал. Подобно на нашия уникален кметъл (кмет, който харесва метъл музика) Цонко Цонев, и кметът на Солун доказва, че един истински мъж може да се справи с всякакъв вид управление.

А Солун не е лесен за управление град, най-вече заради мултикултурното си население. До 1912 г. все още е аванпост на Османската империя (между другото, тъкмо тук през 1881 г. е роден Кемал Ататюрк, основателят на светската турска държава), а жителите му са говорили на шест или седем езика. Търговията и културата процъфтяват до голяма степен благодарение на голямата еврейска общност в града, унищожена по времето на нацистката окупация. Повече от 50 000 евреи (една четвърт от населението на града по онова време) са транспортирани до лагерите на смъртта.

През 1917 г. тук избухва голям пожар, който оставя без покрив почти 1/3 от населението на града, но парадоксално – тъкмо „благодарение“ на това бедствие Солун успява да „изтрие“ средновековния си облик и се превръща в това, което е днес. Тогавашното правителство наема френския архитект Ернест Ебрар да изработи нов градоустройствен план и да създаде някои ключови и до днес места в града като например площад „Аристотел“ – класически крайморски площад, в който се „вливат“ няколко булеварда, осеяни с кафенета.

Тук може да пазарувате, да се разхождате или просто да наблюдавате приливите и отливите в залива Терма, да слушате корабите и чайките, а в ясен ден, ако боговете решат, могат да ви позволят да зърнете на хоризонта митичния връх Олимп.