Дразните ли се от коментарите по ваш адрес? Сещам се за едно яке, обсъждано в парламента дори...

Не, въобще. Щом в дрехата ми се вгледаха, явно няма за какво друго да се хванат.

Замисляте ли се как ще реагират колегите ви, медиите, когато се появявате някъде?

Като отивам на терен, по-скоро мисля, че трябва да съм с ниски обувки и панталон. В праха и калта съм с ботуши. В парламента – в костюм, а на бал – с рокля. Единствено се замислям какви срещи имам през деня, за да съм адекватно облечена.

Имате ли в кабинета си нещо за бързо реагиране? Ако сега ви кажат, че довечера ви предстои официална вечеря...

Нямам, но това го организирам за 15 минути. Мога от ботушите на път да мина към бална рокля и да съм с грим и прическа начаса. Благодарение на екипа си мога да го постигна за 20 минути. И съм го правила нееднократно.

Съвсем честно, нямам този проблем. Даже веднъж казах на мъжа ми, че няма вече място и трябва да си пренаредя концепцията, вземайки малко от неговата част. Не се оплаквам, че няма какво да облека. Едва ли друг мъж го е чувал от жена си, при това два пъти.

Как пазарувате?

Бързо. Мразя да се мотая. Чудя се на жените, които не могат да се решат, не знаят дали им харесва нещо, или не. Нямам време просто да ходя и да зяпам, винаги тръгвам на шопинг с концепция. Покрай първоначалната ми идея може да ми хрумнат още пет, но тръгна ли да се колебая за нещо, значи не е моето. Повече от 15 минути ако трябва да пробвам, се изнервям.

Какво не харесвате у себе си?

Като качества на характера или като външност?

И двете.

Като външност винаги съм искала да съм по-слаба. Цял живот се боря с тези килограми. Продължава борбата и тя е безмилостно жестока. Цял живот да се бориш с килограмите и в същото време да си чревоугодник. Много е трудно. Аз не мога да гладувам. С глад не става. Всичко е режим. И количество.

Четохте ли книгите на колежката си Петя Раева?

Не съм в детайли. Тя напоследък пусна на пазара и някакъв продукт за отслабване, хранителна добавка.

Вие вярвате ли в ефекта от подобни добавки?

Май не. Само с контрол на храненето си свалих 15 килограма.

Каква е любимата ви храна?

Рибата и морските дарове.

Експериментирате ли в кухнята?

Изобщо не мога да готвя. Моят мъж е по тази част. Той обича. Готви нови различни неща. Аз правя салатите, по-добре да не пробвам друго.

Не спортувате ли?

Не, нищо. Изобщо. Кога? Нямам сили и да спортувам. Режимът достатъчно ме изморява.

Кога според вас остарява една жена?

Когато се почувства стара. Имам много приятелки, не мога да ги разбера. О, на 40, стари сме. Аз пък се чувствам перфектно. Едно време си казвах – ужас, какъв дъртофелник, на 40. Но ето, станах, и съм с енергия и в пълен разцвет. Всичко е въпрос на нагласа. Някои като кажат – трябва да си лягам. Ама дали трябва да си лягаш, защото си стар, или защото си изморен? Всичко е в главата.

Танцувате ли?

Много обичам! Индивидуални изпълнения на всякаква музика, стига да е танцувална.

Какви са отношенията ви с музиката? Видяхме ви на концерта на Хулио Иглесиас, връчвахте награди на BG радио...

Обичам музиката, разтоварвам се с нея. Танцувам и разпускам. И най-вече – зареждам се с положителна енергия.

Имате ли своето лично време, свещените минути само за себе си?

Напоследък не. Но се старая като всички заспят, на спокойствие да почета. Преди беше много късно нощем, от известно време насам – рано сутрин, към 6 без 15. Днес пак. Станах свежа и наспана и започнах да пиша. Бележки на всички.

Луда работа! Кой пише бележки толкова рано!

А, сега е по-добре. Преди беше късно по нощите – пиша аз бележки и есемеси. Добре че моята асистентка става в 4, така че като й напиша в 6, в 7 часа вече имам отговор... Подреждам всичко в диапазона между 6 и 8 часа сутрин. Особено като съм на фризьор, съм много продуктивна. Ходя много рано сутрин, главата ми е свежа и раздавам задачите за два дни напред. Изключително добре си употребявам времето сутрин.

Как си почивате?

Опитвам се да пътувам.

Че то на вас пътуването ви е работа!

Е, за да си почина, обичам да пътувам към места с вода – дали ще е море, дали езеро, или река. Водата ме зарежда. Място с вода има друга енергия, друг дух. Нали казват, че водата пречиства...

Къде живеете?

В родния си дом в квартал Лозенец.

Защо санирането обхваща само панелките, тези грозни изчадия на соца, след като в София и навсякъде в страната има прекрасни стари кооперации...

Ами вие сама го казахте – грозни изчадия. Първата ни програма за саниране е за всички, новата е целенасочена за панелките, а регионалната включва прекрасните стари сгради, паметници на културата, които в момента са занемарени и не можем да видим красотата им.

Вчера с кмета на София Йорданка Фандъкова имахме среща и точно за тези сгради си говорихме. Как да ги направим годни за живеене.

Ако не бяхте министър, какво друго бихте правили? Не знам дали като малка стe си мечтали точно това да работите...

Министерстването не ми е било цел в живота. Но аз и преди си харесвах експертната работа по проектите. Нямам конкретен спомен какво съм мечтала като дете. Освен може би в някакъв етап тези задължителните балерини и всякакви такива.

Сега задължителните са принцеси!

О, сега девойките искат да имат богати мъже, те да са принцеси и да не работят. Аз такова не искам. И преди не съм искала. Нямам спомен да съм мечтала нищо да не правя и някой да ме отглежда. Дъщеря си не я възпитавам така.

Как се казва дъщеря ви?

София. Мъдра.

Как избрахте това име?

Не искахме с мъжа ми да обременяваме детето с наследственост, кръщавайки го на някого от родата. Започнахме да мислим. Видяхме, че не можем да измислим. След което взехме списък със 100-те най-популярни имена, всеки си направи списък с по десет. Като ги сравнихме, имахме съвпадения и съкращавайки списъка, стигнахме до единомислие.  

А вие на кого носите името?

На баба ми, Лиляна Павлова старша. Казват, че много приличам на нея. Като темперамент, като стил, като командирски качества. Абсолютна работохоличка, много серт. Имах много време да общувам с нея, живеехме заедно, докато почина. Твърда, студена, не можеш да я разчувстваш. По това не си приличаме. Аз съм по-различна, даже съм прекалено...    

Какво ви разплаква?

На филми плача. Затова не гледам тъжни филми, драми. Разстройвам се, натоварвам се емоционално.

А като ходите по районите с бедствията – не, така ли?

Там ходя, за да видя с очите си, да пипна и да взема решение. По телефона като ми заобясняват, че всичко е точно... Ясно е, че няма да изкопая снега и да изчистя коритото на реката, но като си на място, хората чувстват, че си с тях.

Не ви ли минава през ума, че това се тълкува като чиста проба популизъм?

Аз го правя по убеждение и въобще не ме интересува кой как го тълкува. Стане ли нещо, тръгвам. Пък който каквото си иска да мисли.

Какво от качествата на българина не може да приемете?

Това, че на всичко търсим най-напред кусура. Направо полудявам. На хубавото да казваш, че не е хубаво. Да търсиш лошото, да го изтъкваш.

Забелязала съм, че колкото повече проблеми има в живота си един човек – всякакви, здравословни, финансови или емоционални, толкова по-готов е да помага на другите. С малкото, което има. Убедих се в това по време на бедствията. В малките населени места срещнах уникални хора. С добри сърца. Които живеят друг живот, различен.