Къде го намерихте този мъж?

Състуденти сме от университета. Обаче чак като завършихме, се събрахме да живеем заедно и се оженихме. Десет години сме женени вече... а сме заедно от петнайсет.

За какво спорите?

Кой да кара колата. Аз имам книжка от 17-годишна и много обичам да шофирам, хиляди километри имам зад гърба си. Първата ми кола беше една стара корса и сама я поддържах, ремонтирах я. Неволята ме научи и свещи да сменям, и масло, и вода... Така че като тръгнем някъде с мъжа ми, аз карам в едната посока, той в обратната. Пламен кара и мотор, аз по две колела не си падам. Виж, спортна кола, моторница, самолет бих управлявала.

Вие защо не приехте неговата фамилия?

Приех я, даже без тире. Аз по мъж и по документи за самоличност съм Николова. Имало е дори смешни случки с това – когато са ме чакали на летище в качеството ми на зам.-министър, на посрещачите са им казвали, че в самолета няма пасажер Павлова. Защото билетът ми е на Николова.   

Как се управлява министерство, г-жо Павлова – има ли в управлението на една административна система елементи от мениджмънта на семейството или на една фирма?

Фирма не съм управлявала, така че не мога да направя сравнение. Работя в администрацията от 1999 г. Знам дори начина, по който мисли администрацията, и това ми дава голямо конкурентно предимство...

Ама администрацията мисли ли!

Аз не съм типичният министър – политическо лице, което не разбира в детайли и не познава ресора си, същността на администрацията. Хората знаят, че не могат да ме подведат лесно. Знам как работи бюрократичната машина и се старая да не й позволя да ме погълне.

Тя много бързо може да те смели, ако не й покажеш от самото начало, че знаеш механизмите й. Колегите ме познават и от времето, когато съм била експерт. До ден-днешен сядам с тях и докато не стигнем до решение, не мърдаме. Последно една събота, когато трябваше да се занимаваме с енергийната ефективност, извиках всички в 9 ч. В 5 часа някои бяха окапали. пиха кафе, пада им кръвното, правиха кризи, но свършихме работа.

Винаги работя така – дали ще е в кабинета ми, дали на трасето – наравно с хората си.

Лесно ли се разделяте с хора?
Аз решенията вземам много бързо. Мразя да се отлага. А за хора – зависи каква е причината да се разделим. Ако някой е сгафил, секунди ми трябват да взема решение да се разделим. Ако, разбира се, е доказано, че е сгрешил умишлено. Тогава съм непоколебима.

Иначе съм в състояние да прощавам, особено ако има някакъв личен проблем – здраве, майчинство, семейство... жалостива съм, колкото и да изглеждам лоша. Не мога да преживея лъжа, хвана ли някой да ме лъже... Тогава ме губи завинаги, дори да е най-уважаваният от мен експерт.

Увеличиха ли се приятелите ви, когато станахте министър, че и вицепремиер?

Желаещите да си другаруваме – със сигурност. Но най-важното е, че не загубих приятели и че си пазя приятелите от детството. От квартала. С тях се чуваме и виждаме без значение дали съм на власт, или в опозиция. Една година в опозиция лично на мен много добре ми се отрази. Отрезвяващо. Връща те на земята и бързо разбираш кой е искал да ти бъде приятел и защо, кой е лицемер.

Имате ли такъв приятел, на когото в три през нощта да звъннете и да кажете ела, ще се отзове на секундата?

Имам, и не е един на бързото избиране.

Как се поддържа такова приятелство?

То ако трябва да се поддържа, не е приятелство.

Имате ли проблем с биографията си, в която фигурира дядо ви, партизанин от бригада Чавдар, член на ЦК на БКП, министър?

Това не ме е притеснявало. Първо съм била достатъчно малка, когато е бил министър. Имам само добри спомени от дядо. Изключително горда съм с него. А това, което съм постигнала аз, не е защото дядо ми е бил министър.

Извървяла съм собствения си път, самостоятелна и независима. И съм удовлетворена.

Бяхте ли активистка в училище, вие сте завършили английската гимназия?

Да, тази моя хиперактивност е от първи клас, аз учих в руско училище. Няма културно-масово мероприятие без мое участие в организацията. Руската школа си каза думата – майка ми е рускиня. Традиции, дисциплина. Нямам пропуск. Много мразя да не правя нищо. Скучно е. Хваща ме съклет.