„Единственият истински закон е този, който води към свободата.“

Нима не е така? Какво означава за Пламен да бъде нормален? Да бъде свободен. Той воюва всеки ден за тази свобода. Печелил е много малки всекидневни победи, но тази в „България търси талант“ е първата голяма. Защото той спечели не само с танца си. Спечели с харизмата си, с добротата и любовта, която излъчваше усмивката му. Със сдържаната си сила. Изкушавам се да цитирам още веднъж любимата книга на Пламен – Пацо, защото наистина сякаш е писана за него:

„За мен победата беше важна не заради парите, а защото мога да променя хората. Аз малко силно се изказах. Не искам да ги променям. Просто да ги замисля. Да разберат, че техните проблеми не са кой знае какви, че трябва да са щастливи само от това, че са здрави и свободни. Аз съм щастлив, че съм в това положение – мога да се движа и да танцувам. Защото има хора, които не могат да се отделят от количката си. Има хора, много по-зле от мен.“

След разговора ни тръгнах с него за аптеката, където трябваше да купи памперси „за един приятел“ – вероятно от онези, които не могат да се отделят от количката си. Попитах го дали иска да го бутам. Той се обиди: „Моля?!“ Едва настигах количката му по разбитите улици на Варна. Приятелката ми – от другата му страна. Пред един особено дълбок трап тя възкликна – как ще минеш оттук? Мълчи и върви – каза през зъби Пламен. Той е един прероден самурай, каза ми тя след това. Невероятен е. Боец.

След двайсетминутния слалом с количката през дупките в центъра на Варна обаче ръцете му трепереха. А лицето му се усмихваше.
Да бъде нормален, означава да има не просто фейсбук с хиляди почитатели, а приятелка – само негова, предана и обичаща го. Преди две седмици се е разделил с приятелката си. Признава, че тя много му е помагала, отделяла е време и средства, за да може той да спечели проекти по програмата „Еразъм +“. Със спечелените проекти е пътувал в Италия, Франция, Ирландия и още три-четири страни, където е обучавал млади хора на инвалидни колички да танцуват. Пътуванията много са го променили. Говори с възторг за тези страни: „Всяка къща е с цветя, навсякъде гладки улици, красота... направо рай. Все едно влизаш в картина“. А по-добри ли са хората там, питам. „Навсякъде е едно – има и добри и лоши хора“, отговаря.

Днес Пламен мечтае с парите от наградата да си осигури покрив над главата, тъй като живее при братовчедка си, която има деца и също е с някакво увреждане. И с остатъка да направи зала „за седем-осем инвалидни колички, където хората да идват и да танцуват. Да забравят проблемите си. Да променят живота си, да се посветят на нещо ново. Да летят“. Във фейсбук страницата си е пуснал съобщение до приятелите си, че търси квартира във Варна на удобно място и прилична цена. А на стената си е сложил мисъл на Уолт Дисни: „Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай“.