Влизаме в Бургас. Трябва да оставим Михаела Филева на площад „Тройката“, но никой в колата не знае къде се намира. Спираме три момчета на около 18 години. Михаела сваля прозореца и ги моли да ни упътят. Виждала съм го на анимации, сега го видях на живо – очите на момчетата станаха буквално на палачинки. Най-смелият от тях явно си каза „сега или никога“ и предложи да ни придружи до площада. Качи се при нас, но смелостта му не стигна да си поиска снимка с Михаела. Все едно – човек, това беше събитието на деня му! „Как не го беше страх, аз може да търгувам с бъбреци“, коментира Михаела, след като 3 минути по-късно момчето слезе от колата. Площадът се оказа съвсем наблизо и да знаете – „Тройката“ е най-централният център на Бургас, прясно ремонтиран, със страхотен фонтан, от който вместо вода изскачат струйки водна пара, можеш да се разхождаш между тях. Първият порив на Михаела беше да го направи, но се сети, че сутринта си е навила косата, и се отказа, за да не й „падне“. А си е навила косата заради концертно участие след малко, точно на „Тройката“. Вечерта я чакаха да пее на пл. „Батенберг“ в София. Път, участие, път, участие – дните на звездата на „Монте мюзик“ минават така. Успява да поспи в колата по трасето. Успява да заспива веднага в хотелите, без да се оплаква от неудобни възглавници, матраци, тракащи токчета по коридорите. Когато си на 24, сънят изглежда мисия възможна навсякъде. Както и ставането в 5 за снимки за корицата на EVA. Будилникът на телефона звъни и в следващия момент тя вече е скочила. С дългите си коси, с дългите си крака, с усмивката, заради която няма кой да ти повярва, че търгуваш с бъбреци, Михаела.

С Михаела сме се виждали няколко пъти през последните 3 години, включително на представянето на първия й самостоятелен албум „Инкогнито“ в Sofia Live Club. По-точно е да се каже, че тогава аз я виждах, а тя мен – не. Бях сред публиката заедно с десетки от най-запалените й почитатели – момиченца между 10 и 12 години. Михаела ще си признае, че винаги преди концерт има сценична треска, но тогава била особено силна. „Исках само да изляза на сцената, там притесненията ми свършват, там съм си у дома.“

АЛБУМЪТ КАТО АВТОПОРТРЕТ

Михаела казва, че в „Инкогнито“ разказва много лични истории, които иначе държи да останат далеч от светския шум и светлини. Свързани са със самоутвърждаване, търсене на себе си, с конкретни любови, срещи, разлъки. А едно от парчетата – „Има ли начин“, се оказва направо пророческо. Броени дни след като го записва, й се случва ситуацията от песента: влюбена двойка, която дълго време търси път един към друг, се разделя зарадиревност и недоверие. Михаела си тръгва първа от връзката, която има тогава – като отговор на въпроса, който е задала в „Има ли начин“: „Кой ще си тръгне пръв от другия?“. Решава, че оттук нататък ще внимава много за какво пее.

„Очевидно, вживявайки се в изпълнението, чисто енергийно ти го извикваш.Вярвам много в силата на думите, в силата на мислите. Аз всичко така си сбъдвам. Сещам се как кандидатствах в Музикалната академия. Стоях и чаках пред лекарски кабинет за профилактичен преглед. Всяка година си правя такива прегледи. Супер дълга опашка и докато чакам, започвам да пиша на листче хартия – Михаела Филева, студент в Националната музикална академия. Подсъзнателно изписвах как ще уча там, в каква специалност и това се случи. До този момент все още мислех, че ще кандидаствам софтуерно инженерство в СУ.“