МАЙКА МИ В МЕН

Михаела ходи на профилактични прегледи всяка година. Това е нейният начин да знае, че е здрава, и да е спокойна. Приема го като част от хигиенните си навици.

Дължи тази традиция на майка си. Михаела е отгледана, възпитана, изучена, вдъхновявана от нея.

Майка ми е страхотна! Толкова ми е близка, тя ми беше всичко! Аз дори я наричам по име – Албена. Не й казвам „мамо”. Сега, гледайки назад, смятам, че може би съм я лишавала от това щастие. Може би в някакъв момент й е липсвало – все пак аз съм единственият човек, който може да я нарича така. За мен да й казвам „мамо“, беше много малко. Защото „майка“ е както казваш „баща“.Може би защото наричам баща човек, който няма отношение към живота ми.”

Майката на Михаела е агроном, има цех за кълнове. Занимава се и със залесяване, ужасно щастлива е, когато е засадила поредните дръвчета. От думите на дъщеря й си изграждам представата за мъжко момиче с непокорна физиономия, „което никак не се шегува“ и никак не се страхува. Което умее да взема решения, без да бъде назидателна. Михаела е признавала, че в бурния й пубертет Албена й е помогнала да избегне опасни решения. Какви?

„Пороци. Трева. Или алкохол. Още при първите ми опити имахме отрезвяващи разговори. Обясни ми плюсовете и минусите. Никога не ми е забранявала нещо, не ми е казвала – не прави това. За цигарите – никога не съм пушила, дори не съм пробвала. Но имахме разговор, трябва да съм била на 14, тя беше дългогодишен пушач и ми каза защо обича да пуши, какво й носи на нея – кеф, и защо това всъщност е вредно. Няма недей да пушиш.

За секса не сме имали специален разговор, но винаги сме си споделяли. Не знам на колко години съм била, може би на 14. Още не бях правила секс за първи път. Спомням си, че се оправяше за излизане, аз съм седнала на земята, говорим си и тя ме пита: „Ти вече прави ли секс, защото ти е време – и се смее. И аз – стига и ти, много е рано. – Е да, ама нали с някакво момче излизаш... – Един вид – кво става. И аз – спокойно, като има нещо, ще ти кажа. – Нали знаеш, да се пазите. – Да бе, да, спокойно.“

Като по-малка бях от революционерите, ще променяме света, всичко е на живот и смърт. Своенравна, обичах да правя крайни неща. Край Велико Търново жп линията минава над няколко моста, има ниши под релсите, в които спокойно може да влезе тийнейджър и да се свие, докато влакът минава отгоре. Правехме го за забавление. Спомням си как майка ми казваше – представи си, че има нещо метално, закачено за долната част на влака. Буквално може да те разпори. Сега знам, че можеше да ми коства живота.“

Но има и нещо, за което Михаела не знае дали е толкова благодарна на майка си.

„Майка ми ме е научила да съм много силна, много самостоятелна – като нея, да не искам помощ. Много често това е прекрасно, дава ти възможността да не бъдеш предаван, тъй като не разчиташ на никого. Ставаш си самодостатъчен. Но понякога ти е малко самотно, дори на ниво любовни взаимоотношения. Уча се сега да давам тази възможност на другите, да звънна и да кажа – ще можеш ли да дойдеш да ми пренесеш нещо. А не да се справям сама.“

НА НИВО ЛЮБОВНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Точно това е темата, при която погледът на Михаела се втвърдява. На 22 април рапърът Павел Николов – Pavell публикува на фейсбук профила си колаж от снимки, на които двамата с Михаела са прегърнати и правят разни смешни физиономии. Текстът над снимките: „Щастие!!!“. По-рано през годината излезе песента „Единствена“, в която Pavell пее: „И сякаш си единствената, която стъпва така като кралица,/ която хапе, забива нокти като лъвица,/ която шепне, говори, крещи така като певица... Любима си ми сутрин рано/ без грим в леглото с празен график/ и няма нужда да се местим…“

И коя е тази кралица-лъвица-певица? Честно, решавала съм и по-трудни ребуси. И въпреки че е очевидно, Михаела не иска да говори и да обяснява. Или поне не много за човека с татуировките, коейо учи във Висшето военноморско училище и има погледа и скулите на лошо холивудско момче. Но малко поне...