Той пътува из източната и южната част на континента, за да ни запознае със сърцевината му, с текстурите и ароматите му, с нечувани продукти и невкусвани рецепти, с хората му. И го прави с изключителна страст, защото става дума за нея – за Мама Африка

Здравей, Киран! Какво може да се каже за африканската кухня? Има ли нещо общо между всичките кулинарни традиции?

Не. Все пак Африка е огромна, всяка от над 50-те държави е със своята култура, език. Не бива да се ползва понятието „африканска кухня“, както не може да се каже „европейска“ или „азиатска“. Но мога да кажа, че качеството на съставките и на ястията е от световна класа.

В Източна и Южна Африка имаме много добър климат и отглеждаме страхотни култури, океанът също ни дава страхотни храни, имаме качествено месо заради пасищата... Много хора смятат, че в Африка хората са бедни и не се хранят добре, но всъщност храната е много добра.

Кои продукти и ястия според теб са специфични за страните, където си бил с предаването си?

В Кения се нарича „угали“, в ЮАР – „пап“, не си спомням как я наричат в Зимбабве – бяла полента от брашно от бяла царевица. Правят я във формата на кейк и я ядат със зеленчуци и други неща. Семпла е, но пък е добър „носител“ за най-различни вкусове, които могат да се добавят. Друго, което обичам, е, че се ядат много чушки – силно лютиви или по-умерени.

Имаме сорт „хохо“ – мъничка червена чушка. Мисля, че другото й име е „птиче око“, защото е толкова малка. Страшно е лютива. Само една е достатъчна за цяло ястие. Обичам да използвам чушки, когато готвя, защото придават богат вкус. И свежи билки, имаме много в тази част на света: мента, кориандър, босилек.

Ако някой иска да усети духа на Кения, бих му препоръчал „нямачома“ –  печено на скара козе месо. Много е семпло и засищащо, слага му се малко сол, пипер и паприка, и се яде с царевичната каша, която споменах. Или с бобена яхния. Може също и с „ирио“ – пюре от грах, картофи и царевица. Също и със „сукума уики“, задушен кейл, готви се доста време, но е много вкусен.

А пък от костите на козата правят страхотен сос... В много ресторанти в и около Найроби можеш да си поръчаш килограм или половинка козе, което да изпекат пред теб на грил, да ти го овкусят и да ти го сервират със студена бира. Това е много кенийско преживяване.

Доколкото знам, ти имаш ресторанти в столицата Найроби. Какво предлагаш на гостите си?

Имам два ресторанта със специалитет морски дарове. В Кения имаме фантастично разнообразие: раци, миди, скариди, калмари, най-различни видове риба... Стилът в ресторантите ми е фюжън – кенийска морска храна, приготвена в индо-средиземноморски стил.

Аз съм наполовина индиец, обичам индийските вкусове, но също обичам простотата на средиземноморската кухня, така че комбинирам двете: прости вкусове, „повдигнати“ с азиатски подправки.

Ресторантите ми са космополитни – както за кенийци, така и за хора от цял свят. Мнозина се изненадват, че в Найроби има такива класни заведения. Определено ЮАР е лидер по отношение на туризъм, храни и ресторанти. Мисля, че са доста по-напред от другите африкански държави, но Кения не изостава с много. Една от причините: имаме съставките за добро меню.

Ако реша да дойда в някой от ресторантите ти, каква сума да си приготвя?

Ами... вечеря с три блюда и чаша хубаво вино или нещо подобно струва около 40 долара.