В първите години след операцията „новата“ Мартин изцяло се наслаждава на „новия“ си пол – дълга коса на букли, рокли с деколтета, ярко червило. С годините обаче постепенно й писва от всичко това и си изработва свой собствен унисекс стил. Днес носи основно панталони и тишърти и прилича на висок кльощав тийнейджър с гърди. Никога не носи бижута и никога не си слага грим. Проблемът за пола я интересува достатъчно, че да се подложи на операция, но не достатъчно, че да я интересува дали се обръщат към нея като към жена, или като към мъж. Майка й използва и двете обръщения.

Пред външни хора децата й я наричат Мартин, но вкъщи й казват „татко“. Внуците й пък вместо „grandmother”, както е „баба“ на английски, й казват „GrandMartine”. Дори в официални речи, писма и изявления Мартин Ротблат не използва обръщенията „господин“ или „госпожо“, а казва „личността еди-кой си“.

Точно в периода, когато Ротблат е на хормони, преди операцията, в семейството се случва нещо изключително драматично. Всички са заедно на ваканция, когато най-малкото им дете, Дженезис, получава почти смъртоносен пристъп на задух. Откриват й много рядко фатално заболяване – първична белодробна хипертония (ПБХ).

По онова време на пазара съществува едно-единствено лекарство за поддържане на болните от ПБХ и то се влива венозно, т. е. болният е обездвижен почти през цялото време. Мартин, който вече е натрупал пари от адвокатската си практика в космическото право, основава фондация за подкрепа на болните от ПБХ. Започва проучвания и открива, че има медикамент под формата на хапчета за тази болест, но не е получил лиценз. „За тези хора хапчето е истинско спасение, защото им дава възможност да живеят нормален живот.“

Мартин успява да лицензира медикамента, основава собствена фармацевтична компания и започва да продава свещеното хапче. Днес тази компания прави милиарди.

Личността Мартин Ротблат страстно вярва, че технологиите са призвани да освободят човека от оковите на биологията – безплодие, инвалидност и дори смърт. Той е част от едно затворено футуристично общество от свръхбогати хора, които подкрепят всички достижения на науката и техниката, борещи се със старостта и смъртта. Един от тях е и основателят на PayPal Питър Тийл, който е вложил над 3,5 млн. долара в подобни научни изследвания и разработки. Една от последните свръхексцентрични идеи на тези хора е за дигиталното безсмъртие, тя вече бе „въплътена“ във филма „Превъзходство“ на Кристофър Нолан с Джони Деп в главната роля.

Според тази идея всеки човек може да бъде „превърнат“ в софтуер след продължителни визуални, психологически и интелектуални тестове, интервюта и прочее, като по този начин дори когато този човек почине, близките ще могат да общуват с неговото „дигитално същество“. Всъщност най-романтичният жест, който Мартин Ротблат е правила за съпругата си Бина, останала с нея в добро и лошо, в здраве и болест, като мъж и като жена, е, че изготвя нейната „дигитална реплика“ или „майндклонинг“, наречен Бина48. Все още работи по него.

Освен това Ротблат притежава огромна свинеферма, чиято цел е в един момент, когато учените направят всички необходими изследвания, органите на отглежданите прасета да се използват за трансплантации при хора.
През 2005 г. Мартин и Бина основават своята „трансрелигия“ теразъм, чиято висша ценност е „зачитане на различията, без да се жертва единството“. И правят собствен ашрам, в който да проповядват своята религия.

Мартин е безкрайно благодарен на Бина, че е негов партньор не само в реалния живот, но и в този на неговите фантазии. Твърдят, че са щастливи, защото за всичките тези години не са си омръзнали дори за секунда. И как биха могли?!