Преди няколко седмици се събудих от кукуригане на петел. Отначало реших, че сънувам, обаче кукуригането се повтори. (Живея близо до Женския пазар – за информация.) Излязох на терасата и разбрах, че най-вероятно в задния двор на странната сграда срещу нас – в този район има доста странни сгради – някой просто си отглежда петел, че и кокошки сигурно. Напоследък този петел е моето щастие.

Обаче тази нощ сънувах кошмар – целият мол на „Стамболийски“ се бе напълнил с кърмещи майки, които даваха интервюта, излъчвани на огромни екрани по темата защо са си отстранили гърдите и яйчниците. Кърмещи майки с отстранени гърди и яйчници – това е кошмар, казвам ви. Всичките бяха носители на дефектен ген, между другото. Така поне им бяха показали генетичните тестовете, струващи маса пари. После пропя петелът отсреща и се събудих. Благодаря ти, гонителю на кошмари!

Искам покой, покой, покой. Онзи ден помолих Господ да ми даде една пижама, да дръпне завесите и да ме остави да спя сто години. Надявам се, че поне в част от тях няма да сънувам кошмари, причинени ми от неимоверното, нечовешко количество информация, лица, мнения, коментари, позиции, съдби, истории, статуси, новини, което всекидневно изригва от вулкана, наречен интернет и ме залива като вряща лава, от която аз не мога да избягам, поради простата причина че работя в този вулкан. Изкарвам си прехраната от и в него.

И аз съм кърмила детето си – 6 месеца само, вярно, но все пак съм го кърмила. В къщи обаче, проблем ли е? Нали имам право да кърмя вкъщи? Не съм длъжна да съм в парка, в мола, на театър, на кино или във фитнеса, докато ходя на пътеката например. Иначе лично аз нямам проблем с кърмещите на обществени места майки – ще ги понеса и окото ми няма да мигне. И се съмнявам, че някой би имал проблем с жена, която не демонстрира, че е кърмачка, а дискретно си кърми детето загърната с шал – просто не на всеки е приятно да гледа който и да е орган на човешкото тяло, изпълняващ физиологичната си функция. Когато след раждането ми се наложи да лежа десет дни в болницата с бебето, се нагледах на кърмещи майки и гледката, вярвате или не, не във всички случаи е вдъхновяваща. Не можете да упрекнете никого за това, че не иска да гледа открити човешки органи. Просто не винаги е красиво.

Благодаря ти, Господи, че все още има петли, кучета и котки! Спаси ме от фейсбук, интернет, не искам информация, не искам текстове, споделяне на мнения, и въобще мнения, и въобще думи. Не искам да анализирам, да разсъждавам кой е прав и кой не и аз какво мисля, и аз права ли съм, не съм ли. Уморена съм до смърт от самолетни катастрофи, терористични атаки, убити хора, загинали деца, класации за 20-те най-невероятни плажове/планини/дървета/ корени на дървета/ не-знам-какво-още в света; остроумия/ тъпоумия и от всичко, което високоскоростният интернет, към който се е включил целият свят или поне така си въобразявам, може да ми предложи. Ще гръмна. Наистина. Искам информационно затъмнение. Искам да не знам.

Бих била благодарна на съдбата, ако никога не бях прочела, че Анджелина Джоли си е махнала яйчниците, а преди това и двете гърди. Защо ми го каза? Дори не съм я питала. Това е такова насилие да трябва да изслушваш всички! Аз не съм търсила информация за нея, просто си влязох във фейсбук профила и новината ме заля от всички сайтове, включително и от нашия. Не искам да знам.

Уморена съм до крайност от пъчене на гърди, било то и кърмещи гърди. Било то и отстранени под заплахата от рак гърди. Защо ти, Анджелина, не ни разказа така своевременно и подробно за любовта си с Брад Пит, а? Тогава те питахме, питахме, но ти мълчеше, защото големите звезди като теб не дават лични интервюта. А сега изведнъж ни почувства толкова близки, че ни споделяш всяка година по веднъж какво се случва с тялото ти. Без да те питаме. Историята на една любов може да бъде не по-малко заразителна от историята на един дефектен ген, или високорисков ген или каквото там е.

Искам да си спася душата от всичко, което ми минава през фейсбук профила, Господи! Не мога повече, честно! Хора, които не си изкарвате хляба във или около вулкана, бълващ информационна лава, бягайте колкото сили имате – далеч, далеч, далеч от него. Там има зелени поляни, чист въздух и е прохладно, а тук понякога е ад и пепел, и небето дори не се вижда. Когато съвсем се задуша, се моля да чуя гласа на онзи благословен петел и да се окаже, че съм сънувала. Иначе наистина ще изкукуригам.