Райна е готова за фотосесията – избираме един царствен кафяво-лилав костюм от тафта, едно цветно сако на Армани. Тя слага пръстена с диамант, завещан от учителката й.

„Няма да мисля за стария мъж, за капризната дъщеря. Cheese прави много бръчки, аз казвам банан, защото закръглява бръчките“, разсмива ни Райна, виждайки напрежение в очите на Светльо, нашия фотограф.

Още с първите кадри ни става ясно, че я „имаме“ на корица! Райна притежава професионален усет за камерата, а и камерата я обича. Между нея и фотографа върви истински флирт – тя харесва зелените му очи, той в края на сесията й целува ръка. А тя му казва: „Светльооо, не се прави вече така“, и двамата плясват длани в приятелски поздрав.

После Райна ни кани на обяд – в трапезарията в дома й е сервирана маса с готова храна: сирена и пица, салати, колбаси, плодове и сладки. Домакинята ни, която е обяснила, че у тях никой не готви освен когато не канят гости, хапва с апетит и хляб, и салами, и сладкиши, подканяйки и нас.

„Да ви кажа право, и досега си изяждам всичко до последното, защото майка ми така ме научи. Омитам всичко и ми се смеят, защото винаги е много.“         

Вие сте единствената оперна прима, работила почти 30 години без импресарио.

Сега вече е невъзможно сам да пробиеш. Трябва ти импресарио. А те са търговци. Ако имат силни певци да продават, прочути и добри, към тях слагат и други. Така че върви едно „пакетно предложение“. Преди работех сама, без агент или импресарио. Веднъж отивам в Билбао да пея Бътерфлай. На летището никой не ме чака.

В хотела няма стая, резервирана за мен. Намериха ми стая. И аз набързо си подреждам багажа и на другия ден сутринта отивам на репетиция. Като ме видяха, щяха да паднат. Питат ме: „Какво правиш тук?“ Аз отвръщам как какво, идвам на репетиция. А се оказа, че ангажиментът ми е чак за следващата година.

Преди двайсет години се случи. Моите грешки бяха такива, от по една година. Друг път ми звъни телефонът. Обажда се секретарката на директора на Гранд Опера в Париж. И ме пита какво правя вкъщи. Оказа се, че трябвало да съм на репетиция за „Дон Карлос“ там. Аз питам не беше ли догодина? Тогава жената на Павароти – Адуа Верони – реши да направи импресарска агенция. Идва и ми предлага да работим заедно. Отвърнах й, че тя е толкова богата, че със сигурност няма нужда да краде и тръгнах с нея. Много предприемчива жена. Затвори агенцията след развода с Лучано. В момента има строителна фирма.

Вие в какво инвестирате парите си?

Нямам си нищичко, не искам къщи. Аз се чувствам много добре в хотел. Купувала съм картини, икони. Нали видяхте портрета на Лина Кавалиери – най-красивата жена на света, посрещната от руския император, носена върху златен поднос. За първи път тя пее с Карузо в Метрополитън. Тогава за първи път има истинска целувка на сцената между нея и Карузо, голям скандал.

Една от най-големите знаменитости е била, хвърляли са брилянти и рубини в краката й на сцената. Наистина е била много хубава, малко с дълъг нос. И отива тя при най-големия художник в Париж да си направи портрет, Джовани Болдини. Той много не я харесал, защото сигурно много е била примадона в лошия смисъл на думата – важна, с високо самочувствие. И не й е направил много добър портрет. Аз случайно влизам в една галерия и питам имате ли нещо от Болдини, защото много го харесвам.

Галеристът казва, че тъкмо днес е получил един пакет, но не го е отворил. И в него – портрет на Кавалиери! Купих го на момента, все пак певица... не си спомням колко се изръсих, не беше май много. Аз нямам пари в банката. За мен е важно да живея сред неща, които харесвам. Нали видяхте какво е вкъщи?

Разкажете и за фондацията, която издържа талантливи български деца почти изцяло за ваша сметка!  

Идеята беше на Блага Димитрова. Блага ми каза – знаеш ли колко изоставени деца има и са в страшно положение. Тогава направихме фондация за изоставени деца. Блага беше мъдра жена. Знаеше, че тези деца ще са щастливи рядко, но ще са щастливи с музиката. Решихме да вземем деца с талант. Ходех всяка година да ги видя в дома в Пловдив.

Как започна приятелството ви с Блага?

Когато пропях като съвсем млада, едно лято бях във Варна и Блага дойде да ме интервюира. Това стана приятелство. Винаги ме чакаха с Йордан на летището, като се връщах. А когато Блага ме покани да пея на концерта за демокрацията, какви страшни телефони имах тогава! Някой ми казваше: „Ако дойдеш да пееш в България, няма повече да се върнеш“. И на моя мъж също. Анонимно. Беше много страшно. Мъжът ми беше предупреден, че ако пусне жена си в България, няма повече да я види. Беше много стреснат. Но Блага ме чакаше на летището и ми сложи от двете страни двама мъжаги студенти и не ме пуснаха повече. А на концерта беше много вълнуващо – аз взех страна, страната на СДС, беше революционно време, даже ми викаха Райна Княгиня някакви млади хора.

А как продължихте, след като Блага си отиде?

Като почина Блага, беше невъзможно да върви напред фондацията. Тя беше като орел. Тогава реших да направя фондацията за певци. Мога там да съм най-ценна. А Жоро Текев (изпълнителният директор на Нов български университет Георги Текев – б.а.) е мой почитател от 40 години, от детенце, горкият. Сега ще ви обясня защо е горкият. Преди три-четири години ме води до стара кооперация близо до Софийската опера и, моля ти се, там стои още написано: Райна, ти си велика! Така че Жоро е в изпълнителния съвет на фондацията. Той ми помогна с администрирането и я пое в НБУ. Лека-полека тръгна и с майсторските класове. Ама той е много предан човек и много честен...

И много влюбен в Маестра впрочем. Както се влюбихме и ние в тази невероятна жена. Дълго след като се върнахме, не спряхме да разказваме за нея – за чувството й за хумор, за умението й да отбива деликатно нездравото любопитство, да воюва за своето, да очарова всеки, докоснал се до необятната й личност. Жена като диамант – изящна, но твърда. Прима, истинска прима!