„Може би не всеки дом в Швеция има Библия, но със сигурност ще намерите поне един албум на АББА”
New Musical Express

Тази книга е пъзел, а може би кръстословица, която едва ли ще реша изцяло. Ще започна не от триумфа на АББА, а от днешния ден на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид. Историята на АББА не е сензация! Тя е обикновена среща на необикновени таланти. Те преживяват своето лично Ватерло, но не се оставят то да бъде единствено. Историята им наподобява филм. Не холивудски, а шведски. В нея съжителстват елементи от великата северна сага, преплитат се триумф и трагедия, богатство и бедност. Спомнете си Нора на Ибсен или госпожица Юлия на Стриндберг. Каквото и да им се случва, те успяват да преодолеят себе си в преследването на своите мечти. Подобно на филмите на един друг велик швед, кинорежисьора и драматурга Ингмар Бергман, във филма на АББА има и болка, и светлина, и мрак, и така характерните за Севера неистовост и последователност.

Историята на Агнета, Бьорн, Бени и Ани-Фрид е дълбоко лична. Но тя има и своята публична страна. След 1974 година, когато никому неизвестните шведи печелят в английския град Брайтън наградата на песенния фестивал Евровизия с парчето „Waterloo”, животът им става твърде публичен. Той вече не им принадлежи изцяло, защото каквото и да правят оттук нататък, то ще бъде следено, коментирано, често изопачавано от медиите в целия свят. През 2006 година при първата ми среща с Фрида в швейцарското градче Цермат, където живее през последните години, тя ми каза: Да бъдеш публичен, значи да си готов да споделяш с другите.

Случаен посетител (откъс от книгата)

Втори юли 2014 година. Пред Музея на АББА на остров Юргорден, в центъра на Стокхолм, спира черна лимузина. Пред нея дискретно паркира друга кола, от която слиза бодигард. Той отваря вратата на лимузината: Негово Величество сър Мик Джагър! Влиза в музея след работно време, за да не привлича внимание. Негов гид из историята на знаменитите музиканти не е член на групата, а Ингмари Хелинг – жената, която работи за АББА като гримьор и гардеробиер по време на двете им световни турнета. Днес тя е куратор на музея. Мик Джагър не крие, че винаги е харесвал поп чудото на века: Музиката им е страхотна, независимо че рокендролът е моята страст. Песните на АББА успяха да надживеят модите и предразсъдъците. В тях има невероятна, подкупваща хармония! Класика! Неслучайно АББА е част от Рокендрол залата на славата!

Джагър е нетърпелив, качва се на сцената. Запява хита „Dancing Queen” с "почти оригиналните" АББА фигури в естествен ръст в 3D формат. Той обаче се разминава с шанса да побъбри с някого от групата по специалния червен ретротелефон в залата, носеща името на първия им хит „Ring, Ring”. Моделът на телефона е от 70-те години на миналия век. Номера знаят само четиримата от АББА – Агнета Фелтског, Бьорн Улвеус, Бени Андершон и Ани-Фрид Люнгстад. Когато някой от тях пожелае, го набира и разговаря със случайния посетител, който, озовал се в момента до телефона, вдига слушалката. Идеята е на Фрида, но нито тя, нито Агнета, която е голям почитател на Роулинг стоунс, подозираха за ВИП посещението.