Убедена ли си, че Тачо те обича, в такъв случай?

Убедена съм, но по начин, който си е само негов. Всеки разбира обичта по различен начин. За мен любовта не е да дрънкаш глупости, да ревеш и да декларираш любов, а да даваш. Да се стараеш, да се грижиш, да обгрижваш, да разбираш, да споделяш, да изслушваш, да се съобразяваш с партньора си. Много са нещата.

Какво те пази в живота, Жени, имаш ли ангел-хранител?

Доколкото знам, има нещо, дето ме пази. Приятелките ми се чудят как комуникирайки постоянно с различни хора, успявам да си съхраня енергията. Аз се зареждам от общуване с хората. Гледам над нещата, не задълбавам в детайли, не ми влияе хорското мнение. И може би това ме предпазва от депресии, слабости, отчаяние. Освен това знам, че съм хубава жена. Че животът не свършва с една връзка...

Е, не може да не си чувала: беше хубава, но... Как го приемаш?

Ще дойде ден и така ще ми кажат. Нормално е. Но всяка възраст има хубави моменти. Аз сега къде да мисля за хубост – за детето мисля, къде да учи, на какви спортове да го запиша, накъде да се развива. Нашето време си отмина. Макар че това е само в България. По целия свят жените на 40-50 години са в силата си. Там жената е жена над 35 години, само тук бързат да ни отпишат. А това е страхотна възраст – осъзната, знаем добре какво искаме и ще го преследваме. Пък аз продължавам да вярвам в любовта.

Силвия Кацарова ми беше на гости миналата година – ами тя има нов брак. Грее тази жена, имаше аура от любов около нея, цъфти. Само тук жени на нейната възраст се предават. Преди 3 години по време на полет от Сейшелите се запознах с една двойка – жената на 65, мъжът на 68, преди две години се запознали на круиз. През време на целия полет се държаха за ръце. За любовта няма възраст. И невинаги човек има късмет да срещне голямата.

В едно интервю казваш, че живееш доста приключенски... Така е. Не се страхувам от нищо. Миналата година се прибирахме с яхта през нощта от Сен Тропе към Монте Карло. Казах – спрете яхтата, искам да скоча. И скочих в морето. Искам да карам джет, на 40 години карам бъгита (всъщност Жени е на 39). Екстремна съм, обичам предизвикателствата. Искам да изживявам миговете, не да бъда скучна лелка.

Още ли смяташ, че Тачо е най-добрият ти приятел?

Да, смятам, че би направил всичко за мен, стига да имам нужда. И изпитва истински силни чувства към мен. Макар любовта му да е такава една шантава, дето не я разбират хората и аз самата понякога не я усещам. Водим много сериозни разговори. Опитваме се да си изясним кой какво иска в любовта. Да си подредим нещата и да видим дали можем да се справим.

Съвпадат ли ви приоритетите?

До някаква степен, като се говори, да. После като дойде време за действия, не съвсем. Но аз имам още търпение.

Чувстваш ли се наранена?

Не мога да бъда наранена от който и да било мъж. Няма как да стане.

Защо рева тогава в Къщата?

За да се върне Тачо. Бях по-притеснена за него, отколкото за себе си. Той е по-лабилен, по-тежко преживява нещата. Ако трябва някой да се срамува, ще е той. Аз съм много жалостива. Като го нямаше до мен в Къщата, бях по-добре. Двама в такъв формат е по-трудно – освен със себе си, се съобразяваш и с партньора си. Не е подкрепящо, както си мислят хората.

Смяташ ли алкохола за свой приятел?

Може само да ме забавлява, няма с какво да ми помогне. Откакто съм навън, все ме питат за това. И то е заради една глупава реплика на Воче – 18 човека с 2 бутилки вино сме вътре. Но аз съм от хората – много се извинявам на всички останали, – които са свикнали да вечерят с чаша вино. Такъв ми е начинът на живот. И при положение, че има бюджет и нямам претенции за манджи, казах, че искам цигари и чаша вино за вечеря. Дори да ям спагети със сол само.

Аз съм живяла в Италия, това ми е начинът на живот. И тя издрънка, че аз треперя за вино. Разбира се, че като пийне човек чаша-две, става по-чувствителен, по-темпераментен. Но в никакъв случай не се опитвам да избягам от проблемите с алкохол. Той не ги решава.

Какво ти каза синът ти, след като излязохте от Къщата?

Колко много ни обича и чака да го водим на каравана. Не му беше разрешено да ни гледа, той е на 5 годинки. Макар да съм изненадана от това, че доста деца са гледали, в това число и излъчените в ранен часови пояс разговори за секс, които сме водили в къщата.

Жени, колко дълго може да живее човек с белези и рани? Колко дълго живееш ти без далак?

Има някаква грешка, аз имам далак. Имам разкъсан от ритник черен дроб, който е зашит и си върши работата прекрасно. А с белези и рани може да живееш много, те стават част от теб. Те са твоята мъдрост, твоята история.

Моят белег на корема си го харесвам, той е моята идентичност. Това е още едно преживяване, дори и да е неприятно, което в някаква степен ме прави по-силна, може би и по-внимателна и по-мнителна. Приятелки ми предлагат да си направя пластика или да го скрия с татуировка. Казвам не, ако някой не харесва белега ми, значи че не харесва мен самата. Белезите помагат – припомнят. Всичко, което съм аз, е различно. Няма много такива откачалки.

Какво правиш най-напред, след като изтриеш сълзите си?

Бързо си правя план какво да свърша. Аз се разсейвам много с работа. Имам навик да пиша ангажиментите си, да ги степенувам. Това ми помага. Не съм от жените, които стоят вкъщи, страдат, плачат. Изчезвам от проблема, отивайки в друга посока.

Ражда ли ти се още едно бебе?

Определено. Знам, че искам момиче, но е Божа работа. Но бих искала да имам още едно дете.

От същия мъж ли?

Засега да, но ще изчакам да видя как ще се развият нещата. В момента не знаем къде сме.

О, не. Ако Тачо не знае, ти си умна жена и знаеш!

Знам къде съм, но изчаквам него. И решението ще го взема аз. Нещата са в мои ръце. Но не съм от хората, които бързо махват с ръка и казват: по дяволите. Дали ще продължа да бъда майка и на Тачо, зависи от него – дали ще се появи мъжът. Ако не се появи и видим, че не се получава, нямам намерение да се мъчим и да живеем по начин, по който не се усещаме нито аз, нито той щастливи.