Тина и Кевин от село Алино

Как и защо двама англичани (университетски преподаватели) станаха фермери у нас? Отговорът е downshifting* или изкуството да превключиш на по-ниска предавка.

Елка Влаховска 08 декември 2014

Снимка: Марин Каравелов

Предполагам, че Тина и Кевин Брасингтън са ви направили впечатление, ако ходите на фермерските пазари в София. Класически британци – тя с рокля и перли, изразителни сини очи и чаровна усмивка, той – със сако от туид и каскет, неспиращ да подканва хората да си купят от домашно приготвените им конфитюри и свежо козе сирене. На български. „Моят български е самоковски с британски акцент“, шегува се Кевин и продължава да опитомява „ъ“, „щ“ и „я“ с разкази за фермата на семейството в село Алино, за домашните рецепти и за плодовете и подправките, които слагат в малките бурканчета с етикет Cottage Farm Alino. Кевин и Тина твърдят, че са хванали езика ни „от въздуха“, докато са правили тук своя нов дом и са създавали фермата.

В един мъглив есенен ден EVA гостува в дома на семейството, за да види как бившият адвокат и университетски преподавател по наказателно право и съпругата му, преподавател по финанси в престижен колеж в Ситито на Лондон, са преобърнали живота си на 180 градуса и са станали фермери.

След Железница по пътя за Самоков артистично ръждясала указателна табела с надпис „Алино“ упътва по разнебитен път към селото. Меланхолията, която пробужда есенната мъгла, се усилва от вида на порутените селскостопански сгради и изоставените училища (2 на брой, имало е много деца). В кръчмата вече се е събрала компания за първото кафе – някои го предпочитат черно, а други – зелено. Магаре и два коня обикалят площада в очакване, както колегата се шегува – местен вариант на услугата Drink&Drive. Избръмчава джип с десен волан и от него слиза бай Тодор – наследниците му са в Англия, зет му е подарил возилото. „Англичаните ли? А-а, много са работливи“, дава оценка на новите си съседи бай Тодор. Защо ли всичко толкова ми напомня на книгата „Английският съсед“ на писателя-хуморист Михаил Вешим?  

Тина и Кевин ни посрещат по английски – с ароматен чай и бумтяща печка. Двуетажната къща, която купуват преди година и половина почти порутена, е ремонтирана така, че да създава непретенциозен уют. Не донасят много свои неща от Острова, но се гордеят с антикварния шкаф от 1750 г., разположен в преддверието.

Преди са живели в добре обзаведена къща край Лондон и всеки ден пътували до Ситито. В средата на кариерата си решават да променят посоката на живота си. За шест месеца продават къщата и мебелировката и се отправят към България, пленени от красотата на Боровец и Щъркелово гнездо. Установяват се първоначално край язовир Искър, а впоследствие – в село Алино.

Когато разказвам на приятели за тях, коментарите са: „Ами Тина е толкова красива, че Кевин е решил да я „скрие“ на село от чужди погледи“, „Сигурно са избягали от някаква страшна тайна или са разорени“ или „Англичаните пазят колониалния дух на империята. Могат да отидат навсякъде, да се установят и да се чувстват добре“. Къде ли е истината? Склонна съм да вярвам на Кевин и Тина, че са потърсили нов живот далеч от изморителния и напрегнат ритъм на Ситито. И на думите на Кевин: „В Лондон нямахме време един за друг“.

Удивлявам се на това, което са направили от март миналата година – на декар и половина са устроили симбиотична ферма. Какво означава това ли? Ами всяко растение и животно са във взаимодействие, така че екосистемата да е самоподдържаща се. Реколтата по това време вече е прибрана, но в градината се отглеждат всякакви зеленчуци, има и плодни дървета. По принципите на биоземеделието лехите с боб тази година служат само за подхранване на почвата, Кевин може подробно да обясни за химичния състав на корените на боба и какво ще засади следващата пролет на това място.

Зелките са надупчени като от куршуми, но пък са изцяло биологични – без грам пестициди. Всичко се оползотворява да изхрани хората или животните. А последните са като в чорбаджийски двор отпреди сто години – гъски, патици, кокошки, кози и прасета. И всички имат английски имена.

Докато Кевин чеше зад ушите свинята Флоу, бъдещата майка аха да му проговори. Питам кой ще асистира при раждането и отговорът е: „Ние, разбира се.“ Кевин и Тина вече имат опит – миналата зима в лют студ от 2 до 5 през нощта израждали сами прасенцата. Топлили се с одеяла и чаши горещ чай. Като градски човек се интересувам дали това не е тежко и отвратително за гледане, а Кевин ми отговаря, че няма нищо по-хубаво от появата на нов живот.

Трудно ми е да си представя колко време и усилия отделя семейството, за да поддържа дома и фермата, да прави конфитюри по „бабини“ рецепти и да продава на фермерските пазари. И същевременно да участва в живота на селото – на събори или на съседски гостувания, при които се разменят сладка от сливи с кардамон и от ябълки с пикантни подправки срещу местни туршии и лютеници.

Питам дали са пробвали да направят лютеница и Кевин с чувство за хумор отговаря веднага: „Е, няма да състезаваме сега българските баби с английските.“ Зад всичко постигнато са може би англосаксонската дисциплина и трудолюбие, на които съселяните се удивляват. За Кевин и Тина това не е повод за разискване, някак си е естествена нагласа към живота.

Зад уменията да се приспособят към селския бит и да поддържат фермата обаче стои „библията“ на семейството – книгата на английския агроном, писател, журналист и екоактивист Джон Сиймър The New Complete Book of Self-Sufficiency („Ново пълно издание по самодостатъчност“). Подзаглавието й е „Класическо ръководство за реалисти и мечтатели“. В книгата, прокъсана от четене, виждам подробни указания, придружени с илюстрации, в диапазона от „как да си направим ограда“ до „как да отгледаме прасето и да го оползотворим докрай“.

Авторът Сиймър е пионер на движението Slow Life още преди да се появи това социално явление и проповядва живот извън консуматорството, индустриализацията, генетично модифицираните организми и бясната градска надпревара.

Теориите и начинът му на живот включват всичко, което сега е във фокуса на водещи медии на Острова, в САЩ и в Канада: чиста храна, устойчиво развитие и т.нар. Downshifting – да излезеш от матрицата на корпоративното състезание и да си устроиш прост и щастлив живот, отглеждайки сам онова, което ти е необходимо. Не зная дали Кевин и Тина са реалисти или мечтатели, но си мисля дали любовта им не е най-силният подтик към самодостатъчност?

* Downshifting – социално поведение или тренд, при който хората живеят прост живот, за да избягат от надпреварата и материализма и да намалят нивото на стрес и психологическите последствия от него. При автомобилите: превключване на по-ниска предавка.   

3 КОМЕНТАРА
3
Людмила
19 октомври 2016, 05:08

Прекрасно хората са намерили истинският начин на живот. Пожелавам им много търпение и успех в начинанието. В най скоро време ще ги посетя за да се запознаем. обожавам хора които ценят истинското.

2
Елена
08 януари 2015, 04:50

Доста симпатично и поучително. От Ситито в Алино.

1
Mariyana Yordanova
08 декември 2014, 13:42

Прекрасни са!

ТВОЯТ КОМЕНТАР