Бил ли си въобще лошо момче някога?

Да, много рано при това. Ще те изненадам ли, ако ти кажа, че съм изпушил последната си цигара на 14-годишна възраст?

Последната! Да не е първата?!

Не, първата запалих на 9 години, тайно и интересно беше. Открадната от татко. Те по-голямата част бяха все отмъкнати от него, без да разбере. Може и да е разбрал, но не го е показал. И след около пет години стаж в пушенето, бях на Панагюрските колонии, трябваше да отида в Котел и да започна да уча. Нямаше никого вкъщи, изпуших аз „слънцето“ без филтър в банята, пуснах водата от казанчето върху фаса и си казах, че това е последната. Оттогава не съм запалвал. Знаех, че за свирене се изискват здрави дробове. Трябваше да избирам между цигарите и кавала. Макар че ми се искаше да съм лошо момче, не много лошо, а в рамките на допустимото, защото извън тях става нелепо.

А момичетата харесват лоши момчета.

Това е относително. За някои моята добрина се оказва неприятна.

Съзираш ли себе си у сина си?

Да, той е минал по всички онези места, по които и аз съм минал. Но ги вижда в друго време, по свой начин намества нещата в своя свят. И той като баща ми и мен е бил в Белица, където всичко става ясно само от един поглед, няма нужда от думи.

Синът ви защо не тръгна по вашите стъпки?

Той докато порасна, снима и филми, и уроци по музика взима и накрая тази година записа кино. Може и нещо да стане. Но за музиката ми сподели, че няма търпение. Не е роден да изчаква резултата. Реши да открие себе си, да прави това, което му е любимо.

На какво те научи синът ти?
На много неща, не съм регистрирал уроците му, но те са в мен по някакъв начин. И баща ми ме научи – дори и в последните дни от живота си, как мъжки да си отидеш от тоя свят. Изтърпя си времето и в съня си отиде при майка ми.

Силна е била връзката ти с него...

Един ден, бях студент в Пловдив, тръгнах да се прибирам при нашите на Панагюрските колонии. Закъснявах и едва успях да се метна в движение в последния вагон на влака. Замалко не паднах. Качих се, намерих свободно купе и легнах да чета. И съм заспал. По едно време ме събужда страхотен трясък. И чувам в лявото си ухо гласа на баща ми, стържещ един такъв: „Как си, добре ли? А, добре си, нищо ти няма“.

Изведнъж някакви хора влизат в купето и викат – момче, трябва да черпиш. Оказа се, че точно върху този вагон е паднало дърво и стъклата на всички купета с изключение на моето са счупени и забити като зъби в седалките, като ножове. Като се прибрах и разказах това на нашите, мама каза, че много лошо ме сънувала през нощта и дори мислела да ми се обажда да не идвам.

А ти сънуваш ли, Теодосий?

Да, сънувам, цветно, като кино. Като филми гледам сънищата си. Последният най-впечатляващ беше с татко. Бях в някакъв хотел и чаках да дойдат приятели, така че все надничах през прозореца. В един момент чувам, че вратата се отваря. Обръщам се и – баща ми. Само че като плазма. Вибриращи контури. Но млад, някъде около четирийсетгодишен. Здрав. Прегръща ме и започва да ми рецитира стихове. А аз му казвам: татко, толкова се радвам, че дойде, аз така исках да те сънувам, нека те целуна. Усетих как от прегръдката му ме изпълва енергия, сила. И го питам как си, как е мама. А той ми отвръща: аз съм много добре, а за майка ти друг път ще ти разказвам, това е друга история.

Сервитьорът пита дали да донесе лед за виното. Как лед, чуди се Теодосий, ще го развали! Не бива да слагаме лед! Момчето обяснява, че има хора, които го пият с лед. А Теодосий отвръща, че когато човек се напие, започва да разрежда, за да се спаси.            

Ти кога плачеш и въобще срамуваш ли се от сълзите?

Скоро плаках. Събрахме се с едни приятели от Панагюрските колонии. И те ми пяха. Мъжът свири на акордеон, а жената е от Смилян в Родопите. Пее автентично, както е чувала от баба си. Пречистих се просто. И аз им пях после, Бойка беше до мен. Това са емоции, които сме задържали, били сме силни, но в един момент ги пускаш и е много хубаво. Да плачеш, означава, че ти работят и жлезите, и обонянието, че всичко ти е наред, че имаш сърце, душа... Имах един директор на музикалното училище, който на продукция седеше на първия ред и само си бършеше очите от радост.    

После обаче великолепните певици, които са го разплаквали, стават попфолк изпълнителки. Това не е ли повод за плач?

Не, явно това им е мечта, която сбъдват. Като завършат народно пеене, има и ансамбли, солистични кариери. Но тези момичета са изкушени от телевизионната популярност. Имал съм случаи – идва някоя от завършилите в Котел певици на мой концерт, но е вече попфолк звезда, поздравява ме и казва, че мечтае някой ден да направим нещо заедно. Отвръщам, че трудно ще й се осъществи желанието, ако продължава да е в онзи жанр.

Това някак полепва по теб. Познавам големи наши музиканти, имена няма да споменавам. Идват на голямата сцена и им личи, че последните им изяви са били в клуб. Тъжно. Попфолкът дойде от съседите, нищо, че в Гърция наричат тази музика кучешка – скиладико. В Сърбия кафанската музика има поне смислени сърцераздирателни текстове – с​ечи вени, на нашите много им куцат.  

Ти танцуваш ли?

Учил съм български народни танци. Рокът е култура, която няма нищо общо с моите движения в дискотеките през 70-те, 80-те... Но живея четвърт век с жена, която прави екзерсиз вкъщи, и е много интересно.

Колко години след като се запознахте с Бойка, се оженихте?

Три. Обаче пък колко пъти ни развеждат! Колкото да разстройват родителите ни. Жалка работа, да няма какво да пишеш и да се опитваш да моделираш интимния свят на хората. Според мен това са нещастни хорица и получават възмездие от другаде за сквернословията си. Ти познаваш ли някои от редакторите на тези жълти вестници? Дали не им се е случило нещо през последната една година? Когато на мен душата ми страда, когато са ме огорчили и скапали, природата би трябвало да си връща. Без аз да се намесвам. Вместо да ги съдя и да си губя времето, бих научил пет-шест нови парчета. Вярвам в баланса в природата.

Каква музика слушаш за релакс?

На различни места вкъщи различна музика слушам. В банята си пускам 24 Hours Jazz, има такава станция. Вечер като си легна, слушам радио – Ботев, Хоризонт, BG радио, Дарик, Jazz и Класик FM... Слушам музика заради идеите. Обикновено това е музиката на отдавна отпътували личности като Дюк Елингтън. Съвременната музика е реплика на гениите, вилнели през 50-те, 60-те, 70-те години. Моето слушане на музика е търсене на сродни души. Хора, които са открили за себе си играта на стъклени перли. Не съм почитател на модата в музиката. Превръщането на музикалния продукт в стока за бизнес предизвиква разминаване с истинската същност на изкуството – моментна екзалтация. Трябва да правим така, че хем да се прехранваме, хем да не губим от същността на изкуството. Минавайки по пътя на високия професионализъм, да запазим първичността. Защото при прекалено шлайфане самородното изчезва.  

Осмелиха ли се да те поканят в някой от Биг Брадърите?

Не, аз съм казвал много пъти, че не бих участвал при никакви условия. Плюс това нямам фикс идея, че ще стана богат или известен по този начин, като позволя цял свят да разбере, че съм доста закъсал във всяко отношение. Тези формати са измислени за съответната категория хора. Дано да са щастливи, споделяйки себе си по този начин. Аз с удоволствие се оттеглям в посока на невеж по отношение на телевизията.  

Имаш ли профил във фейсбук?

Да, няколко дори. Фенове са ми ги направили. Даже има някои, дето се казват Теодосий Спасов. Те не са аз, други са, но привличат мацките за моя сметка.