Теодосий Спасов разтвори душата си (поне малко) пред мен по време на вечерята, на която го поканих. Беше толкова смутен от настояването ми той да избере заведение, че в крайна сметка го направих аз. Изборът на „Ла Пастария“ в Софарма Бизнес Тауърс обаче му допадна – спокойният провансалски интериор е декор, сред който артистът се чувства уютно. А и храната – предимно италианска – се оказа освен предпочитана, и свързана с прекрасни спомени от турнета и пътувания в Италия.

Докато Теодосий гледа менюто, аз разглеждам него. Възрастта му се отразява добре – надхвърлил 50, той е запазил и фигурата, и лицето, и косите си (е, сиви са, естествено) на момче. Енергията на погледа му – непроницаемо тъмни очи – покорява. Както и кротостта и смирението му. Говори тихо, усмихнат, шегува се. „Цял ден съм се стискал гладен, като знам, че ще вечеряме!“          

Препоръчват ни прясната риба – лаврак и ципура. Бързият преглед на менюто обаче ме изкушава да опитам скаридите с черна киноа. А Теодосий се колебае: „Аз нали съм зодия Риби, пък и мама все риба правеше, като се прибера... Ама и овчар съм, така че имам отношение и към агнешкото.“ В крайна сметка си поръчва ципура на скара, за да си поделим бутилка бяло вино. Първо разглежда листата на българските вина, но стигайки до италианските, пита дали искам да пием вино от Умбрия. „Имам сантимент към тази част на Италия, а към храната и виното – ох! Когато се върнах от турне там, бях качил 6 килограма.“

Виното наистина е прелестно – с цвят на най-светъл кехлибар и бистри плодови нюанси във вкуса.

Наздраве, Теодосий! Ти какво обичаш да пиеш, винар ли си?

Според случая. Но винаги с мярка.

Сядате ли сами на по питие с Бойка? (съпругата му, актрисата Бойка Велкова – б.а.)

Да, на вино. Червено вино. Вадим бутилка и сядаме. И си говорим.

Много е хубаво след толкова години брак да има какво да си кажете, нали?

Говорим си за живота, за изкуството, за детето си...

Понякога се ядосвам, че хора като вас са останали само с едно дете.

За това ще говориш с Бойка. Мисля, че жените определят дали ще се появи дете изобщо и колко ще са децата.

Кажи ми честно, Теодосий, не сте ли имали все пак някакви кризи, в които сте си грабвали багажа? Толкова често се чува, че сте се разделили.

Аз съм си тръгвал за няколко часа. Но съм стигал до съседната кръчма. И съм се връщал.

Бързо ли ти минава?

На Бойка по-бързо й минава, отколкото на мен. Ние толкова неща сме преживели заедно, че няма какво да ни уплаши. В състоянието, в което се намираме, дори и да има някаква раздяла, не би била истинска.

Колко любови си имал, преди да срещнеш Бойка?

Аз не съм колекционер на такива спомени.

Както цигарите ги започнах много рано, така и тези неща пристигнаха при мен натурално и естествено като във филмите на Фелини. И помещавайки душата си в крехкото детско тяло, търпеливо изчаквах то да стане тяло на мъж. Но в главата ми нещата бяха почти наредени. Всичко с възрастта. За първи път, може би дванайсет-тринайсетгодишен, съм поискал да бъда по-близък с момиче в завършен вид. Но нямах смелост да си призная. Така бяхме възпитани. Аз имах и комплекс. Веднъж, играейки с приятели на „На всеки километър“, видях да приближават три съученички. Извиках им „Горе ръцете, долу гащите!“, за да стане весело. Но след тях вървяла бабата на едното момиче. На следващия ден ядох плесници в директорската стая. На тази възраст това веднага те променя. Дава посока на поведението ти по-нататък... После имах връзка – на 14 години – с момиче, по-голямо от мен. Беше по-задълбочено общуване и усетих тези дълбоки фантазии, които човек сам си изгражда. Нареждаш си един образ, взимайки обекта за опорна точка. Започнахме кореспонденция, защото бяхме в различни градове.

Къде се запознахте?

На Панагюрските колонии.

Защо семейството ти се е преместило от Белица на Панагюрските колонии?

Татко започна работа там в открития рудник „Медет“ като шофьор на 75-тонен Белаз. От секретар на читалище се преквалифицира, защото там се взимаха добри пари и той искаше да осигури на семейството ни по-добър живот. И там бяха първите ми пориви от по-мащабен вид. Имах съученици, които бяха далеч по-напред от мен. Аз не бях от тези, дето се развиват преждевременно. Та като отидох да уча в Котел, ни остана само писмовната връзка. Още ги пазя писмата на село. Писахме си до един момент, в който момичето поиска нещо по-конкретно и по-сериозно. Аз пък нали по-малък от нея, а и завладян от музиката... Скоро разбрах, че си е отишла от тоя свят.   

А, ще си хапнеш и розмаринеца! (Картофките към рибата на Теодосий са украсени със стрък пресен розмарин, който той накъсва и хапва.)

Обожавам подправките.

Готвиш ли?

Да. Като ми дойде вдъхновението. Понякога взимам готварска книга само за посока и после импровизирам. Също като в музиката. За мен готвенето е почивка. Жена ми също готви много хубаво, има си специалитети. Някой път, впечатлен от нещо вкусно в чужбина, се опитвам да го интерпретирам вкъщи за Теодор и Бойка.