След 1989 г. всичко се променя. Нахлуват парите, интересите, амбициите, силата, чалгата, силиконът, медиите. Новата история на „Мис България“, която започва през 1990 г. с избора на Виолета Гълъбова, е като минно поле. В началото е взривът в зала „Универсиада“ по време на провеждането на конкурса през 1994 г., когато става ясно, че вече не говорим за „лигави“ конкурсчета, а за сериозен бизнес и сериозни интереси. От 1994 г. нататък „Мис България“ никога не е просто конкурс за красота. В него са намесени и силните на деня – политици, бизнесмени, групировки.  

Като гледам поредицата момичета с корони на главите от последните 23 години обаче, си мисля, че българските Мис може и да не са най-красивите и най-обичаните, а някои от тях да се замесиха и в доста махленски истории, но със сигурност са истински сървайвъри. Ако проследим историята на победителките в конкурса, ще видим, че това задължително са жени, които владеят изкуството да оцеляват. Печени, както се казва, и дори ми хрумва още едно определение – „гърмени зайци“.

Оцеляват, както могат – с красота, с нахалство, леееко доближавайки ръба на закона, с пластични операции, със скандални любовници, някои от които съвсем пък отвъд ръба на закона. Раждат деца от ей такива мъже с мътна биография, водят предавания, участват в риалитита (сърцето ми спря да бие, като видях катапултирането на Мис България 2000 Ивайла Бакалова в шоуто „Къртицата“!), всички ги плюят, те плюят всички, пребиват ги (най-успешната ни Мис до този момент Евгения Калканджиева беше нападната и наръгана с нож в корема преди години, спомняте си), измислят им грубиянски прякори – Мис Крокодил (Мис България 2009 Антония Петрова) и Мис Кон (Мис България 2011 Ваня Пенева), обвиняват ги, че са високоплатени... компаньонки (Наталия Гуркова, една от най-харесваните наши миски, пък и доста от другите момичета) и въобще – скандали, шумотевица до бога, пиар кампании... Обаче истината е, че нашите момичета оцеляват. Най-вече с някакъв кураж, много характерен въобще за българската жена кураж.

Малко а ла Скарлет О’Хара са нашите Мис. Сигурна съм, че на много от тях им се е налагало да си шият рокли от завесите в дневната и да крият с ръкавици изпочупените си от тежък селски труд нокти. Но какво пък?! Да са ни живи и здрави! Чакаме следващите. Най-вероятно и тях няма да ги харесаме (защото ние всъщност какво харесваме?!), но на тях едва ли ще им пука особено.

P.S. Надявам се обаче, че каквото и да правят нашите миски, поне няма да се стига до глупави гафове като този на Славена Вътова, Мис България 2006, която в телевизионно предаване пред цяла България разказа следния виц: „Знаете ли как правят абортите в Сомалия? Слагат на една франзела кукичка, пъхат вътре и после дърпат.“
И избухна в заразителен смях.

Ивета Григорова
собственик на модна агенция „Ивет фешън“

Конкурсът „Мис България“ е нужен. Това е конкурс с идеална цел, а женската красота винаги е вдъхновявала и внасяла светлина в иначе изпълненото с проблеми съвремие. Една красива жена, съчетаваща интелект с амбиция, хъс със състрадателност и нежност, инспирира не само мъжете, но и жените. Жените имат нужда от този модел, за да съхранят женствеността си, за да не се обезличат и изгубят, мъчейки се да се доказват в този все повече изискващ свят.

Разочарована съм от миналогодишното телевизионно риалити „Мис България“. Голяма част от предварително селектираните претендентки не отговаряха на условията за Мис. Идеята на тези конкурси не е да се търси скандалът и да се изкарват „кирливи ризи“, а тук бяха допуснати точно момичета, които подхранват апетита за жълтини на зрителя. Не смятам, че трябва да се гласува с есемеси. Трябва да има жури и то да бъде обективно, неподкупно и висококомпетентно.

Като проследим конкурсите за Мис във времето, наистина има достойни носителки на титлата, които са останали като емблематични за формата – Наталия Гуркова, Жени Калканджиева, Любомира Славчева, Ивайла Бакалова и др. Убедена съм, че в България има много красиви и умни жени, които заслужават титлата Мис и могат достойно да ни представляват пред света!

Ирина Папазова
собственик на модни агенции „Интерсаунд“ и „Интермоделс“

През последните години конкурсът „Мис България“ не се провеждаше по правилата. Този конкурс е част от световния „Мис Свят“ и ако искаме да имаме успех там, трябва да играем по правилата, а не да правим тук някакви експерименти и накрая да се чудим защо нашите момичета не постигат нищо на „Мис Свят“. Например на миналогодишния „Мис България“, проведен като риалити, повечето момичета въобще не отговаряха на изискванията и тук не става въобще въпрос за етнос. Те просто не покриваха критериите за една Мис.

По принцип не съм против риалити формата, тъй като изискванията на аудиторията се променят и конкурсът трябва да е адекватен на времето си, но ако „Мис България“ ще е риалити, нека да е както беше по-миналата година, когато риалитито се наричаше „Пътят към короната“ и мисиите на момичетата бяха свързани с модата и с различни задачи, свързани с изявите им като Мис. Освен това трябва според мен да се върнем към първоначалния етапен ред на провеждане на конкурса. Най-напред да се изберат Мис на отделните градове, които след това да участват на националния конкурс, така се прави навсякъде.

Гласуването с есемеси е изключително объркана и порочна практика, тъй като в повечето случаи хората избират много субективно и нямат професионално око и професионални критерии. Те смятат, че е клише, когато казваме, че една Мис трябва да е интелигентна, да знае езици и т.н. А това са много важни неща. Също така трябва да се наблегне на благотворителните мисии – те се ценят много на световния конкурс.

Евгения Калканджиева
Мис България 1995 и собственик на „Визаж Модел Груп“

Самият факт, че конкурсът „Мис България” е постоянно обект на внимание и обсъждане, показва, че все още има интерес към него. Интересът е не само от страна на медиите и обществото, но и на момичета от цялата страна (дори и от такива, които живеят извън България), които са ни споделяли, че за тях явяването на конкурса е сбъдване на детска мечта. Не мисля, че е необходимо да се променят правилата, по-скоро трябва да се търсят по-атрактивни варианти на провеждане. Категорично смятам, че „Мис България“ трябва да бъде избирана от подбрано жури от професионалисти. Единствено жури, което вижда и преценява момичетата на живо, разговаря с тях, може да даде оценка.

Миналогодишното издание на конкурса беше опит за „ъпдейтване” на формата на  конкурса. Понеже живеем във времена на риалитита, лайфове, „пряко включване от мястото на събитието” – точно това беше и идеята – да се представят момичетата „извън сцената”. Този подход имаше своите предимства, но в един момент се получи друг ефект. Аз лично не го одобрих. Като цяло ми се струва, че носителките на титлата „Мис България” през годините, имена като Славена Вътова, Роси Иванова, Ромина Андонова, Юлия Юревич, Ваня Пенева, Габриела Василева, са спрягани и до ден-днешен като едни от най-красивите, атрактивни и харесвани българки. Дори „скандалната” Антония Петрова, която беше обект на нападки, впоследствие се оказа, че има страшно много почитатели. Може би тя беше момичето с най-изявен характер и амбиции, а това не се понрави на всички.

Нито една от българските носителки на титлата не отстъпва на повечето от претендентките за титлата „Мис Свят“ по чисто физически данни. Факт е обаче, че много хора са принципно негативно, хейтърски настроени независимо от качествата на момичетата.