Какво искаш да ми кажеш с това? Че е бил там физически, но емоционално не те е подкрепил?

Не, те са много по-студени хора. Той го раздаваше по-хладнокръвно, готов за всичко, което предстои. Не го усещах. Бях се озлобила. Единственото, което правех, бе да се увъртам около детето си като кучка. Да бъда около неговото легло.

Това ли беше първото голямо препятствие, което преодоляхте във връзката си със Стефан?

Първото всъщност беше моята кариера.

Ти защо толкова бързо си се омъжила, Жана?

Или по-точно – толкова млада.  Вярвам, че може и музикална кариера да градиш, и семейство да имаш. Колкото до брака ми, то е защото трябваше да имам осигурителен номер, защото едно раждане в Дания е доста скъпо. Така че сватба нямаше, просто подписахме и толкова. Единствената причина да подпишем на 19 декември беше синът ми. Той беше желано и планирано бебе, но някак се объркаха нещата в последния момент. Спирането на работа, хормоните в седмия месец – беше странно.

Лесно ли се роди Леон?

Не, роди се в 5,36 привечер. Но на сутринта на другия ден кобилката стана – бях на крак и помагах на една родилка със секцио. Нямах търпение да гушна бебето си. Всеки негов ритник, който получавах по време на бременността, ме караше да настръхвам. Дори в момента ми липсва това нещо. Най-важното, което съм направила в този живот. Не се страхувам да имам второ дете, но сега не ми е приоритет. Първо покоряваме света с музика, после правим дете... може и да си осиновя, ако съм изпуснала момента.

Като разбра, че си бременна, момче или момиче си пожела?

Момче! Той е първото момче в моята фамилия. Искам поне до 10-годишната му възраст да съм с него, да не раздвоявам вниманието си. Защото с моята работа и с тази на баща му – в момента той е в Чили – рядко сме до него физически. Това дете ни е достатъчно за момента. Някой ден ще има сестричка – дали ще е моя, дали ще осиновим, няма никакво значение.

Какви са мечтите ти за Леон?

Леон... Преди всичко да е здрав и никога повече да не ляга на операционна маса. Да нямам в живота си дни като 18 май, когато беше операцията му. Искам да порасне добре възпитан, с важни личности около себе си, които ще го учат, ще му дават... Вярвам, че с начина, по който живея, с това, което правя, му показвам правилния път.

Своя характер ли съзираш у него?

Да, това ме радва. Ще бъде силен и ще се оправя сам.

Ти много деликатно спомена, че майката на Стефан те е приела не особено добре.

Тя е лидер, властна и доминираща. А аз много си мълчах. Може би това, че съм учена на уважение към по-възрастните, ми изигра лоша шега. Много й отдавах чест и мълчах.

През това също сте минали и сте оцелели като двойка.

Да, нека мама си е там. Ние – тук.

Звезда във възход

Как отпразнува последния си рожден ден, Жана?

В хотелската стая със Стефан, Леон, моя хореограф и Иван Радуловски. По времето на X Factor. Седяхме, играхме на „Не се сърди, човече“ и пихме по една чаша уиски. Родена съм на 20-и, двойката е моето число. И детето ми е на 21-ви.

Е, ти не само победи в Х Factor, а се пребори да събереш семейството си в България!

Не съм. Тепърва борбата за Леон започва. Прибрахме се, да, но аз искам повече за него, след като се преборих за моята работа. За една година успях да си прибера детето, да намеря своето място в музиката, семейството ми да е тук...

Какво още искаш, Жана?

Мечтая. Колкото мога да стигна, колкото ми даде животът. Засега Стефан е тук, ходи на работа, Леон е на детска градина. Вече говори английски, български, повтаря като папагал. Отключи се някак си. И съм на седмото небе. Благодарна съм на всички, които ме подкрепиха. И ще им се отплащам с музиката си. „Самурай“ е само началото. Имам какво да кажа и да покажа. Най-вече какво е да си себе си, да не се водиш по акъла на другите, да изискваш много от себе си.

Разкажи ми за участието си в датския Х Factor.

То беше две години след раждането на Леон. От чисто любопитство отидох да видя какво ще ми кажат тези хора. Постоянно си пеех, но само вкъщи. Две години бях само домакиня. Но не това ми тежеше, а липсата на човек до мен. Гласът е един мускул, който деградира, като спреш да го натоварваш. Аз шест години бях го натоварвала всяка вечер. После две години – почивка. Бях и напълняла много – 110 килограма! Но въпреки това и тримата ментори в журито на Х Factor ми казаха да.

А с килограмите как се справи?

Като се върнах в България, за една година си възстанових формата. Вода, ходене пеша всеки ден от „Красна поляна“ до „Дървеница“ и обратно, глад.

Имаш ли наследствено предразположение към напълняване?

Не, но имах проблеми с щитовидната жлеза преди да забременея. Обиколих Корея, Германия, Дания, България за изследвания и навсякъде ми казваха, че трябва да я отстранят с операция. Аз пък реших да не си го причинявам. И като се върнах в България да гледам баба, окончателно забравих за това нещо.

Имаш ли приятелки, сродни души, пред които можеш да разкриеш всичко?

Една истинска. От 2005-а в Корея. Казва се Кристина Серафимова, вокалистка на група Ревю. Рядко се виждаме, но когато се съберем, все едно не сме се разделяли. Много са малко хората, на които истински им пука за теб. А тя е доказвала многократно, че съм важна за нея и не би ме загубила за нищо на света.

А губила ли си приятели?

Не. Когато видя, че един човек затъва, не иска да се развива, опитвам се да му помогна. Най-малкото го питам мога ли да направя нещо за теб. Това беше преди. Сега се старая да го правя за правилните хора, т.е. за тези, които искат сами да си помогнат. Аз самата бях изпаднала в жестока дупка, след като мъжът ми прибра детето. Близо 4 месеца не знаех къде се намирам. Че и точно тогава една докторка ми каза, че имам рак на матката. Това съвсем ме скапа.

Е, може ли да ти каже такова нещо!

За 350 лв. може, да. Но на мен въобще не ми беше до това. Мен ме болеше, че малкият го няма. Като си замина той, изчезна и кучето му, бях му купила страхотен самоед, Бруно. Гонеха се из целия апартамент. Така и не го намерихме... Аз живея по знаци. Движа се по знаците, които ми дава съдбата. Винаги ми е помагала интуицията ми. Но и много мисля. Усмивката ми е най-доброто прикритие. Това не е лицемерие. Аз съм много първосигнална, казвам истината в очите. И това ми е най-лошото качество.

И аз не смятам, че лицемерието е добро възпитание, но наистина е добре да сме по-дипломатични в отношенията си с другите.

Възпитанието е от родителите и е до време. Но всеки, тръгвайки сам по пътя си, се превъзпитава. Аз промених много неща у себе си в момента, в който си грабнах раничката и напуснах дома си.

Кога разбра, че си красива?

Не смятам, че съм красавица. Не гледам на хората като външна красота. Оценявам разбирането, искреността.

Но ти си певица, за която визията също е важна, освен гласа!

Дааа, сега говорят за зъбите ми. Те бяха перфектни и поради грешка на зъболекар са ми такива, с разстояние между предните горе. Но нямам време да ги оправям. А и сега се харесвам повече отпреди да родя. Виждам себе си като жена. Тогава не зная какво бях, момиче ли, мома ли... Когато напълнях, като че ли се намразих. Не исках да излизам. Разбрах какво им е на пълните хора, на болните.

Не се ли сдруса, като свали теглото си почти наполовина?

Аз танцувам всеки ден. Имам си стрии, но какво от това? По-важно е да нямаш белези отвътре.

Ти вярваща ли си?

Вярвам, че съществува сила, която ръководи света. Вярвам, че има справедливост и ред – каквото посееш, такова ще си обереш. И е много важно да правиш добро и да даваш. Защото само който дава е богат. Вътре да ти е готино, ей тук, между гърдите. Не знам душа ли е, но е там. И докато не го усетя, не спирам.