Барбара Стрейзънд* - красива до доказване на противното

Деяна Ангелова 23 октомври 2014

Барбара в мюзикъла Color Me Barbra, 1966 г.

Снимка: getty images, corbis

Маниакална перфекционистка и луда на тема контрол, страдаща от тежка сценична треска и вечно неуверена в себе си. Музикална звезда, която мрази да пее. Папарашки преследвана от определенията „красиво“ и „грозно“. Търсеща любов и страхуваща се да обича – нищо в живота на 72-годишната Барбара Стрейзънд не е простичко

Класическата красота е скучна. Барбара Стрейзънд е уникална. Уникална с некласическата си красота, която привлича като магнит мъжете. И заради която цял живот страда от насадени комплекси, липса на самочувствие и страхове. Много страхове.

Страх да обича и да бъде обичана, страх да приеме успеха си, страх да не бъде отхвърлена, страх да се погледне в огледалото. Защото още помни думите на втория си баща, когато е осемгодишна: „Прекалено си грозна, за да получиш сладолед!“

Наскоро в интервю за Опра тя сподели: „Веднъж попитах майка си: „Бях ли красива като бебе?“ А тя ми отговори: „Всички бебета са красиви.“ Но аз продължих да питам. Исках да знам дали АЗ съм била красиво бебе. И тя с неохота каза: „Какво означава красиво все пак? Донесе ли нещо добро това на сестра ти.“

Барбара е на 15 месеца, когато баща й умира от епилептичен пристъп. Расте в бедност в Бруклин. Спи с майка си и брат си в една стая, баба й и дядо й са в другата. И до днес диванът е любимата й мебел, защото тогава не са имали място за такъв в тясното жилище. „В Бруклин ме познаваха като съседското дете, което има красив глас и няма баща.

От малка мечтаех да стана актриса, но майка ми казваше, че не съм достатъчно красива за това. Дори след като ме видя за първи път на сцената, коментарът й беше „Ръцете ти са много кльощави“ – припомня си Стрейзънд. След дълги години на терапия едва в зряла възраст тя успява да се помири с майка си, да й прости, да я разбере донякъде. Защото е наследила красивия си глас от нея и в успеха на дъщеря си майка й е виждала своя неуспех – на една неосъществена певица, която цял живот работи като секретарка.

Стрейзънд завършва по-рано училище и още на 16-годишна възраст се записва на актьорски курсове. Това е мечтата й, не пеенето, въпреки че има магнетичен глас. Изнася се от тясното жилище в Бруклин само за да се премести в друго, още по-малко и пак в същия район. Но поне спи сама в стая. И има място за диван. За да се издържа, започва да пее. Първата й изява е в гей клуб в Манхатън.

„Мразех пеенето. Но понеже не можех да си намеря работа като актриса, си изкарвах парите с музика“ – смело си признава тя. Публиката я обожава, всички виждат потенциална световна звезда и я карат да си смени името. Предлагат й вместо Барбара Джоан Стрейзънд да се прекръсти на Джоани Сендс.

„Ненавиждах името си, а в същото време не исках да го сменям. Бях на 18 и исках да съм уникална, но беше прекалено фалшиво да се прекръствам. Тогава реших да махна едното „а“ от Barbara и стана уникално – Barbra.“ Години по-късно, вече като световна звезда, тя ще заяви: „Говорете каквото искате за мен, важното е да изписвате името ми погрешно“ – тоест както тя го е пренаписала.

Дали някой някога ще обича това лице

„Вярвам в любовта, похотта, секса и романтиката. Искам някой да полудее по мен. Искам да усетя страстта, потта, лудостта. Искам валентинки и купидони. Искам всичко това“ – категорична е Барбара. Но не това получава, когато среща първата си любов. Тя е на 18, а той на 22 – актьорът Бари Денен. Той урежда първите й участия по нощни клубове, от които си докарва седмичен доход от 108 долара, учи я да пуши трева, отнема девствеността й, а след това разбива сърцето й.

Пристигнах в Холивуд, без да съм променила носа си, зъбите и името си. Чувствам се много удовлетворена от това.
През 1960-а, точно на Нова година, тя се връща по-рано вкъщи и сварва Бари в леглото, но не с жена, а с мъж. Години по-късно Денен ще признае пред света, че е бисексуален, но тогава, по онова време, това е тема табу. И Барбара е съкрушена, съсипана, унизена. „Дали някой някога ще обича това лице“ – пита тя свой близък приятел. Замисля се дали да не се подложи на пластична операция, за да промени носа си. Спира я страхът от болката и недоверието в лекарите – как да е сигурна, че няма да се получи друг, още по-грозен нос.

И докато в личния живот търпи провал, то в професионален план нещата стоят по друг начин. По време на първата й изява в клуб Bon Soir в Ню Йорк ще се състои една съдбоносна среща, която ще промени живота й. Зад сцената при нея идват двама от най-известните автори на песни и текстове – Алън и Мерилин Бергман, с които тя ще работи в продължение на следващите пет десетилетия и които ще напишат за нея класики като „The Windmills of Your Mind“, „Solitary Moon“, „The Same Hello, the Same Goodbye“, „That Face“.

„Никога няма да забравя първите думи, които ми каза Мерилин по време на тази среща: „Осъзнаваш ли колко си прекрасна?“ – казва Барбара. Години по-късно тя ще чуе тези думи и от устата на принцеса Даяна по време на премиерата на филма „Принцът на приливите“.

Според протокола след края на прожекцията Даяна трябва да стане първа, а след нея и останалите присъстващи. „Вместо това тя ме избута да стана първа, което говори страшно много за нея“ – припомня си Стрейзънд. А дали наистина осъзнава колко е прекрасна? „Не знам. Какво всъщност означава това. След всички тези години все още не знам какво означава“ – отговаря тя, въпреки че е единствената жена певица с 50 златни, 30 платинени и 13 мултиплатинени албума, една от малкото, които в пет последователни десетилетия имат №1 албум и не на последно място – носителка на осем награди „Грами“.

Това нейно изказване не е признак на излишна скромност. Стрейзънд е прословута със своята неувереност и маниакална сценична треска, която никога не изчезва и заради която има изнесени изключително малко концерти. Все пак тя е певицата, която мрази да пее и не обича да излиза на сцена. Понеже постига световен успех много бързо и лесно, живее с постоянния страх, че всичко това ще се срути и тя ще бъде оплюта и обругана.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Елена
25 октомври 2014, 13:01

Страхотна статия!!!

ТВОЯТ КОМЕНТАР