Името Илиана Алипиева едва ли говори нещо на жените, които обичат стилната мода. Ако обаче уточня, че това е собственичката на магазините MaxMara, Benetton, Sisley, Max&Co, Furla, Palmers, Motivi, Zegna и Trendbox, тогава нещата ще изглеждат по друг начин. Преди 10 години Илиана за първи път внесе у нас скъпа западна марка. Днес има 10 бутика. Колегите я приемат различно. Някои й се възхищават, други й завиждат, но всички я имат предвид като сериозен конкурент. Защото усетът й към модата досега е безпогрешно точен.

Тя няма вид на акула. Нежна, ефирна, с прозрачна кожа и малко отнесена, по-скоро прилича на лебед. Не обича да се изтъква, да се показва по светски събития, да бъда в центъра на вниманието. Живее в своя малък свят - семейството и работата, и твърди, че има само един талант: да открива таланти.

Илияна, завършила си право, но си се отказала да работиш по специалността си. Защо?

Типично за нашата страна е да не работиш това, за което си учил. Не правя голямо изключение. "Правото е изкуство за доброто и справедливото". Тази прекрасна латинска поговорка ме водеше четири години в университета. Тя обаче не беше достатъчна, за да продължа. Тежка професия. Освен това всяка човешка съдба оставя своя отпечатък. Необходими са много усилия, за да се съхраниш. А аз съм доста чувствителна, прекалено се вживявам в чуждите проблеми.

Започнала си да се занимаваш с мода на 35 г. Доста сериозна възраст за старт.
Естетиката в облеклото ме е занимавала винаги. Големият ми шанс беше, че когато стартирах, бях единствена на пазара - първият винаги има предимство. Имах и късмета да започна да работя с "Бали" - голяма фирма с изключително високи позиции и 150-годишна история. Опитът дойде с времето. Оказа се, че да се работи в областта на модата, е деликатна задача. У нас никой нямаше опит с луксозни стоки. Беше период на взаимно обучение с нашите клиенти. Той много ми помогна да разбера какво ни прави различни от всяка друга нация. Мода в дрехите вече трудно може да се създава. Няма категорично установени правила, няма диктат. Рамките, в които може да се движи всеки, са доста свободни. Разбрах, че по-важно е да помогна в хаоса от предложения да се подберат онези, които най-добре изразяват индивидуалността на характера. Тъй като дрехата е най-първото послание, което отправяме към околния свят.

Интересно ми е как убеди едни от най-големите фирми в модния бранш да ти обърнат внимание като партньор и да дойдат у нас.
Истината е, че за рискови пазари, какъвто е нашият, всъщност те не поемат никакъв риск. Рискът е изцяло мой. Това беше и моят шанс да започна работа с тях. Учудващо е как чуждите фирми си помагат една на друга: подават си добри клиенти, обменят информация. От тях научих, че най-добре се работи в условия на конкуренция. На пръв поглед звучи парадоксално, но в мултибрендшоп, какъвто е Тренд Бокс, изискването бе да се съберат най-конкурентни марки. Всяка от тях води различни клиенти, които имат възможност да видят нещо ново.

Когато откриваше магазина на Макс Мара, не беше сигурна, че българката ще оцени изчистената й линия. Какво ти даде увереност "да стреляш на тъмно"?
Макс Мара се свързва с непреходна елегантност. Философията, която я прави толкова силна в световен мащаб, е умереност, изчистена линия, перфектна конструкция, много работа по детайла. Модата е динамична категория. На този фон да създадеш продукт, който повече от 50 г. да е хит модел - като прочутото палто на марката, е достойно за акламации дело.

Някои казват, че Макс Мара у нас не е толкова цветна, като в едноименните бутици по света.
Не мога да приема подобно твърдение. Крайно време е да се отърсим от комплекса си за малоценност и все да мислим, че сме дискриминирани по някакъв начин. Уверявам ви, че ни ценят като професионалисти и търсят нашата помощ и мнение, защото сме от големите клиенти на фирмата. Съвсем отговорно мога да заявя, че нищо важно от колекциите не липсва у нас.

Чувала съм също, че цените в нашите маркови бутици са по-високи, отколкото в аналозите им в Германия, например.
Не. Не бихме имали шанс да работим в противен случай. Ние сме част от Европа, много преди формалното ни влизане в евросъюза.

Защо при отварянето на всеки нов магазин продължаваш да изживяваш нещо по-страшно от сценична треска? Защото не мога да се отърва от чувството, че нещата трябва да бъдат направени по най-добрия начин, а ми е трудно да го обясня на всички, които влизат в този спектакъл като архитектура, дизайн, изработка, майстори и т.н. Научих се да разбирам от електричество, от гипс картон, от камък, от всичко. У нас обикновено има добра идея, но докато се реализира, се размива в чисто битовите проблеми. Не мога да го допусна. Когато правиш нещо, което е накарало хората да ти повярват, трябва да държиш нивото, нямаш право да ги подвеждаш. Преди години един мъдър човек с много опит ми каза: "Бизнес се прави с разум или със сърце. Ако го правиш с разум, ще успееш. Ако го правиш със сърце, ще се поболееш." Не го послушах. И си платих. Но човек е такъв, какъвто е.

Казват, че българинът не умее да обслужва добре. Сблъскваш ли се с този проблем?
Ние наистина нямаме традиции в обслужването. Освен това сме горда нация и го смятаме за недостатъчно престижно занимание. Всъщност обслужването не е толкова елементарно нещо, колкото може би изглежда на пръв поглед. Освен техника на продаване то включва психология, комуникативност, бърза и адекватна реакция. Отдавна на модата се гледа и като на вид терапия. Така че хората трябва да бъдат обучавани. Нещата не стават веднъж и завинаги, а са в процес.

Известна си с това, че организираш на служителите си тематични вечери, в които те участват, и им раздаваш сериозни парични награди. Доста хора смятат, че това е трогателно старомодно. Защо го правиш?
Малко духовност не пречи и ако това е старомодно - съгласна съм да бъда такава. Нашата работа е в екип и трябва да познаваш човека до себе си, за да знаеш какво умее, кои са силните и слабите му страни. Хората се опознават най-добре в неформална обстановка, когато я няма принудата на служебното общуване. Освен да работи, човек трябва да може да се забавлява. Мисля, че успяваме. Неочаквано голям е ентусиазмът, с който всички се включват в тези тематични вечери. Като видя озарените им лица, наистина се чувствам щастлива! Някои от представленията съперничат на професионалните. Само скромността не ми дава да кажа, че има и много по-добри. Защото всеки влага частица от сърцето си и става магия. Научаваш се да се радваш на чуждия успех, да кажеш "браво" на нечия добра работа. Това възпитава, прави те по-добър.

Работата ли е важното нещо, което си направила досега в живота си?
Работата има ужасното свойство да обсебва. Ако се поддадеш, става страшно. Носи трудности, разочарования, понякога удовлетворение. Но истинското щастие за мен е тайнството да бъда майка. Намирам, че това е най-великата роля, която природата е отредила на жената. Не родих млада, бях на 30 години. Исках да бъда родител и се насладих от първия до последния миг на бременността и на очакването и подготовката да бъда майка. Да дадеш живот, да отгледаш дете, е за мен най-голямата радост. В нито един миг не съм се чувствала отегчена, нещастна или самотна.

Защо почти не те виждаме по светски събития?
Имам моя малък свят: работата и семейството. Не можеш да се разпиляваш на много места. Всеки си плаща данъка за това, което прави. Но то в крайна сметка ме забавлява и му отдавам цялото си време с удоволствие. Да правиш това, което искаш, е голям лукс. В този смисъл живея луксозно.

Колко от времето си отделяш за този твой лукс?
Имам късмета да се задоволявам с малко сън. Работният ми ден започва в 6 сутринта. Интересното е, че няма край. Нито има нужда от работно място. На светофара, на аерогарата, в самолета, навсякъде мисля върху някаква идея. После е лесно - разработваш я и я прилагаш. Понякога е доста тежко да нямаш мира никога.

Все пак знам, че намираш време за йога. Защо се обърна към нея?
Обикновено някакъв катаклизъм ни изважда от руслото на обичайния ритъм на живот. Не правя изключение. Открих йога в момент на тежка житейска и здравословна криза. Мисля, че много ми помогна да изляза от нея. Да погледнеш навътре в себе си, да опознаеш собственото аз, да осмислиш стойностите, са важни неща, но ние не винаги им обръщаме достатъчно внимание. Твърде много ни занимава суетата на деня. Йога не са само упражнения за тонизиране и поддържане на добро здраве. Нито пък са само методи на дишане и медитация за бодрост и по-добра концентрация. Тя е начин на живот. Аз съм само в началото на един много дълъг път.

Малко странно звучи комбинацията йога-бизнес. Доста различни са като послание.
Не бих ги разглеждала в антагонизъм. По-скоро йога би могла да се разглежда като противовес за постигане на нужния баланс в едно доста динамично ежедневие. Когато сутрин си в София, по обяд на среща в Милано и имаш вечеря в Копенхаген, организмът се подчинява до едно време. След това трябва да му се помага, защото не е в състояние да се справи сам.

Един път си изневерила на работата, като си избягала в Индия. Какво те накара да го направиш?
Има моменти в живота, когато искаш да се откъснеш от всичко и от всички. Не искаш да виждаш никого. Затова бягаш далеч, далеч. Един различен вид терапия - заместваш един дразнител с друг. Търсиш нови светове - непознати и далечни. Индия, в този случай, е идеалното място.

Оправда ли Индия очакванията ти и намери ли там вътрешния покой, който търсеше?
Всяко описание е бедно, за да може да се предаде картината. Попадаш в страната на чудесата. Губиш представа за време и пространство. Да се докоснеш до вечните неща, устояли хилядолетия, действа като балсам. Атмосферата е много разпускаща. Доброжелателност е посланието, което ти изпращат всички хора, които срещаш. "Индия или я обикваш, или я намразваш завинаги" - казва мой приятел индиец. За мен тя е най-прекрасната картина от музика и цветове. Никъде другаде не съм виждала толкова много цвят в ежедневието.

На този фон как изглежда облечена българката? Продължава ли черното да бъде нейният цвят?
Черният цвят вае фигура и оптически сваля една мярка. Лесно се комбинира и е универсален, защото приляга за всеки повод. При липса на време винаги посягаме към него. Но статуквото вече е нарушено - всички дизайнери предлагат все повече цвят. Нужна е повече светлина, повече положителна енергия, която идва от светлите тонове.

Бенетон, като визионер, пръв внесе много цвят в облеклото. Това го изстреля на върха и го държи там десетки години вече.

Казахме сбогом и на любимия доскоро панталон.
Негово Величество Панталонът е свален от трона. Ура! Да живее женственият силует! Назад към нежното очарование на нежния пол! Това е повелята на новото време. Дизайнерите веднага отговориха на новия тренд.

Твоите бутици не предлагат тоалети за по-едри дами.
Смяташ ли да направиш нещо по този въпрос? Съгласна съм, че не е добре да бъдеш дискриминирана само защото имаш няколко килограма в повече. В тези жени има винаги жизненост, която липсва на постоянно гладуващите, изтощени от непрекъснатите диети. Според експерти и психолози жените стават все по-уверени в себе си. Идва времето на една нова жена - слънчева, витална и енергична. За този тип жена, която се приема, каквато е, в Марина Риналди се работи много задълбочено. Това, което ще предложим съвсем скоро, би задоволило и най-изискания вкус.

Доколко личният ти вкус участва при подбора на колекциите?
Когато работя, се опитвам да дам достатъчно пространство за личен подбор на всеки в дадена тема. Мисля, че съм успяла да опозная манталитета и вкуса на българина до известна степен. Но няма как да преодолея изцяло субективния елемент. Личният вкус безспорно влияе. По-трудно ми е при колекциите за мъже - не мога да се вмъкна в тяхната кожа. Затова винаги ползвам компетентна помощ от специалист-мъж. В Дзеня наистина мога да се опра на опита на партньорите си.

Направи голям удар с костюма на Миу Миу, който внесе у нас и облече преди Мадона. Как го оценяваш?
Това са кратките мигове на удовлетворение от работата, когато разбираш, че си направил добър избор. Колекциите се работят почти година предварително, освен това са много големи. Не е лесно да предвидя развитието на тенденциите. Сама трябва да усетя духа на времето. Това е най-изтощителното в тази работа. Дори световните дизайнери вече все по-трудно могат да предскажат пазара. Затова непрекъснато се актуализират с флеш колекции, пронти и пр. Мадона е безспорен авторитет. Отношението й към модата я е превърнало в модна икона и много хора сверяват с нея дали са в крак с времето. Радвам се, когато съм работила добре и съм предложила най-добрия избор.

Какво не бива да ни липсва през летния сезон?
Най-важното - доброта. Никога не излиза от мода.