В качеството си на административен център на провинция Сирия, Антакия е бил цветущ мегаполис, разположен на двата бряга на река Оронт (сега Аси) в подножието на скалиста планина. В една от нейните пещери Свети Павел е направил първата християнска скална църква, наричат я дори манастир. Справката показва, че е датирана ок. 40 г. сл. Хр. А фасадата й е иззидана 1000 години по-късно от кръстоносците.  

Оттук всъщност, от Антиохия, е започнало разпространението на християнството. По времето на Апостол Павел (10-67 сл. Хр.) градът е наброявал около милион жители, а християнството сред тях се понесло като епидемия с проповедите на Св. Варнава и Св. Павел. Впрочем Павел (еврейското му име е Савел) е роден съвсем наблизо – в градчето Тарс в пределите на Киликия.

В него се отбиваме пътьом, не защото е включено в дългата програма на пътуването в Анадола, а защото единият от гидовете ни – Мехмет Хабероглу, е родом от Тарс. Изненадващо първото впечатление от близкото до милионния пристанищен Мерсин градче е като от Копривщица. Къщите в старата част, където са запазени и темелите от къщата на Св. Павел, са в стила, който наричаме възрожденски – на два етажа, с широки веранди и тесни високи прозорци.

В покрайнините на Тарс е Улу Джамия, която е била църква преди това. Седем столетия тук са се извършвали православни богослужения. Била е склад, докато най-накрая е превърната в музей. За жалост много малка част от фреските по стените са запазени, но все пак помислете си, че е свързана с Апостол Павел, който е проповядвал и тук.   

Павел е евреин, баща му е бил фарисей, може би затова е имал възможност да прати сина си да учи в Йерусалим. Там Павел дори участвал в гоненията срещу първите последователи на Иисус, според Деяния на Св. Апостоли пазил дрехите на римските войници, убили Св. Стефан. Не е от учениците на Иисус, дори след смъртта му на кръста продължава да участва в гоненията на последователите му.

Но през 31-34 г. възгледите му рязко се променят. В Деяния се описва причината за тази промяна – при пътуване в Дамаск му се явява възкръсналият Христос, след което Павел губи зрението си. Излекува го дамаският Апостол Ананий, който го покръства в християнската вяра...

Сигурно по тази библейска притча вървим, като един по един измиваме очите си на кладенеца в двора на къщата на Павел в Тарс, казват, че водата му е целебна. И си купуваме по едно негово изображение от търговеца на площадчето пред нея – на светеца, който е постигнат от мъченическа смърт чрез посичане с мечове в Рим. И който заедно с Апостол Петър се смята за един от стълбовете на християнската църква.  

Същите изображения на родените в Тарс Св. Пелагия, Св. Лука, Св. Йоан Златоуст върху тъкан се продават и от търговците в Антакия заедно с прословутия петмез от нар, сапуните с дафинов лист, копринените шалове...

Край нас се носят апетитните ухания на прясно смляно кафе, на арабски кебап, на току-що изпечени сладки... Казват, че кухнята тук е повече левантийска, отколкото турска, в което няма нищо лошо – лично аз обожавам ливанската и сирийската кулинарна традиция. Ако тук не поседнете на агнешки шиш кебап, къде другаде?

Вкусните късчета са нанизани на дълъг мечовиден шиш, от който ги сваляте с помощта на парчета прясно опечен безквасен хляб. Идеалната напитка за случая е леден разпенен айрян, сервиран в бакърена каничка. Тук правят и непознатия за мен поне досега десерт кюнефе – прясно овче сирене, запечено до златиста коричка и полято обилно с гъст захарен сироп. Шам фъстъкът отгоре не е задължителен, но помага.

Какво още да видите в Антакия

- водопада Харбие, където казват, че се къпела нимфата Дафне
- манастира на Свети Симеон, наричан още Стълпник, тъй като прекарал голяма част от живота си като аскет, стъпил на каменна колона
- джамията Хабиб-и-Некар, една от най-старите в Анадола
- стария град с лабиринта от тесни улички
- културния център, построен като кино през 1927 г. и използван като седалище на парламента на Република Хатай