Да отидеш в Антакия не просто си струва, а е задължително, преди да кажеш, че малко от малко познаваш азиатска Турция откъм най-красивата й част – Средиземноморието.

Остров Кипър сякаш сочи с пръст тоя преди спокоен и уютен, днес смятан за размирен заради близостта му до Сирия град на поклонници, непокорници, магьосници и всекидневни чудеса. Едно от тях е, че тук няма ден без слънце. Че въздухът е чист и вкусен. Атмосферата – уютна и приятелска, космополитна като в Истанбул.

Не бързайте да казвате, че сте били в известните турски средиземноморски курорти и знаете всичко за тях. Антакия не е курортен град, на 22 км от морето и е лишена от хотелски комфорт и ол инклузив, но пък наситена с типичното за Ориента гостоприемно разточителство от малки ресторантчета и кафенета, магазинчета и сергии на пазара.

И в тях се говори на арабски, турски, иврит, френски... Френският е останал от времето, когато градът и цялата област Хатай са били френски протекторат в границите на Сирия (1920-1939 г.), а сирийците и досега го смятат за своя територия, за част от своята история и култура, свързана най-вече с ранното християнство.

От Антакия до Алепу и Маалула преди войната в Сирия можеше да се прескочи с такси, за да се разгледат раннохристиянската църква „Св. Текла“ и манастирът „Св. Серж и Леон“, където до ден днешен се служи на езика на Христос – арамейския.     

В Антакия мирно съжителстват почти една до друга синагога, католическа и християнска църква, джамия. Затова си мисля, че е хубаво да дойда тук на Великден, да видя как го празнуват заедно различните религиозни общности, които пак така – заедно – алевити и сунити, католици и протестанти, юдеи и мюсюлмани, отбелязват с ритуали Сема (дервишки танци) и фойерверки годишнините от рождението на пророка Мохамед.

Макар че до Антакия не е лек пътят – най-близкото летище е на 45 км, възможността да прекося с автобус или автомобил цяла Турция до границата със Сирия не ме съблазнява особено въпреки високото качество на пътищата тук - далеч ми е.

Антакия (основан като Антиохия 330 г. пр. Хр.) е бил третият по големина град в пределите на Римската империя след Рим и Александрия. Може да се уверите в това не само посещавайки археологическия музей с експонирани уникални мозайки (твърдят, че е вторият в света с подобна експозиция, но след като видях този в Газиантеп с мозайките от града Зеугма, не съм сигурна) с изображенията на Орфей и Нарцис.

Тук се пази и красивият саркофаг Сидемара, златни съкровища и тленни останки на благородни римляни, открити при разкопки.

Впрочем римските руини тук са на всяка крачка – в подножието на скалистия масив накрая на града стада овце пасат кротко сред останки от стени на храмове и къщи, кози се катерят по руини на крепост...