Стипендията не са ни я дали от месец януари. Толкова книги изпуснах, двойно повече сега трябва да си купя, защото са ми много необходими. Това са фантастика, научни книги, автобиографични, икономически, изследвания и въобще тези 1000 лв. ще са ми страшно необходими. Остави книгите, сестра ми, която много обичам, на 9.IV. има рожден ден. Искам да я зарадвам с голям букет цветя, великолепен подарък и огромна торта – мое производство – като пирамидите на инките... Но за това ми трябват тези 1000 лв. от стипендията, а те май ще се забавят още.

Дописано с молив на същата страница

Л. е най-тъпото, най-невъзпитаното, най-егоистичното, най-самодоволното и най-грозното същество, което съм срещала някога.

Днес е 9.08.1994 г. Около 10 часа. Най-вероятно тежа към 75 ½ кг. Започвам диетата от днес и никой и нищо не може да ме накара да я наруша. Защо искам да отслабна ли? Ето причините:
1. Нямам вече дрехи, които да ми стават и да са хубави. Единствено двата панталона синият и зеленият, върху които сменям две ризи, една жилетка и едно сетре. Това е.
2. Искам да си купя или ушия хубави дрехи. Вкъщи имаме чудесни платове, които ако се направят за слаб човек, ще са страхотни дрехи.

15.09.94 г.
Четвъртък, около 2,30

Видях го! Днес го видях за пръв път от 2 месеца и ½. О, господи, господи, господи!!! Боже, луда съм от любов! Изгарям! Обичам го, толкова го обичам! Беше целият в тъмносиньо дънково облекло – панталони и риза, разкопчана до средата на гърдите. Слаб, с черни очила и с поразяващ тен. Дъхът ми спря! Прилоша ми! Толкова беше красив! Боже, ще го имам! Ще го имам на всяка цена! Дори и да му се предложа – дотам ще стигна, ако той не се влюби в мен. Той е безмерно красив! Ако на абитуриентския бал не бъда поне колкото него красива – ще умра.

Ако съм дебела и тогава – няма да отида на бала и ужасно ще ме боли. Няма да отида и на екскурзията – и ужасно ще ме боли. Не ще мога да го преживея. Имам 7 месеца и ½ време. Ще успея да отслабна. Ще стана много красива. До края на годината ще съм смъкнала до 50 кг – 25 кг ще отлетят завинаги от моето тяло. Както съм смъкнала 17, така и 25.

Петък, 17.03.1995

За да бъде човек щастлив в този живот, трябва да има красиво тяло. Наличието на интелект и чувство за хумор не са достатъчни за достигане на пълното щастие. Аз съм хубава и умна. Единственият ми недостатък е, че съм дебела. Това нещо може да се превъзмогне в рамките на два месеца. Какво са два месеца в сравнение с 80 години?

... Когато отслабна, той ще види колко много си приличаме и ще се влюби в мен Няма начин! Трябва да го имам, ако не за съпруг (въпреки че това ще е направо невъобразимо, страхотно), то поне за любовник. Не трябва да го изпускам в никакъв случай. Ако той или аз се оженим (макар че за мен е немислимо да го направя първа) искам да имам дете от него, независимо от обстоятелствата. Ако искам да имам щастлив и пълноценен живот, трябва да отслабна. Ако искам да влезна във ВИТИЗ с пълно бойно снаряжение и със самочувствие, ще успея да отслабна.

Днес е 25.07.1996 г. Събота. Зле съм душевно. Апатия, липса на каквото и да било любопитство, равнодушие, никакво вдъхновение, апатия, апатия, апатия... Спя – трудно! Не се изморявам, защото нямам сили да се напрегна. Духът ми е в клетката на тялото. Каквото ми хрумне, то бива задушено от леността, мързела, нерешителността, ниското самочувствие. Усещам се безкрайно атрофирала. Разпадам се в едно ежедневие, което представлява смес от деня и нощта. Не се и боря срещу тази скука. Нямам никакво физическо желание. Сама съм. От понеделник ще живея у леля Жужи. Те заминават на море и няма кой да им гледа кучето (Белия) и Франци – котето.

28.07. 96 г., понеделник

Сега е 11 без 28 мин. И така-а! Блаженството е пълно, както и аз самата. Натъпках се повече от превъзходно. Ядох хляб, домат и по един кочан от обед, чушка (която беше много вкусна, като си представя, че в хладилника има още, иде ми да скоча от леглото и...), кашкавал и горчица. После пих какао. Абе въобще пълен гуляй.

Преди това си взех една вана. Първата вана в живота ми. Беше страхотно. Доста вода се изля (не че съм разливала) по мен. Повече няма да го правя, защото това е твърде голям разход, и какао няма да си варя, а ще си взема чай от нас. И вече реших да ям по един път на ден.

Ще си пускам маникюр. Квадратен. Леле, боже! Та като отслабнем и я да се почувствам малко секси, дето вика бай Миал. Ха-ха. Голям смях. Сега мисля да си лягам. Може да почета нещо, но до 15 мин. Ще съм със затворени очи, ще гледам навътре, както казва мама Вили. Какво ли правят сега мама, Емата и Въсето на село... мама Милче дали е сама? Татко на работа ли е... Е, хайде... пък утре пак ще си попишем. Да видим дали Милица – несломимата воля – ще удържи или пак ще сложи капаците.

2 юли’ 97, към 23.00 ч

Понеже никога не мога да намеря удобен момент да Ви видя или да Ви се обадя, а и бях много притеснена, че прекъсвам часа Ви, реших да напиша писмо на Вас, професоре.
И така:

Уважаеми проф. Митков,
Много Ви благодаря, че ми дадохте да прочета тази книга. Така ми гласувахте доверие, без изобщо да ме познавате. Оценявам това и съм във възторг. Аз обичам информацията, а тази книга е толкова интересна, че мога да я сравня с 30 торти, защото, както е видно, аз обичам и торти...