Волният ездач

През 1972 г. Джак Никълсън е „гореща новина“ в Холивуд. Филмът „Волният ездач“ го е превърнал в звезда и хищната му усмивка вече е негова запазена марка. Зад гърба си има един брак и една дъщеря, Дженифър. И куп анонимни завоевания. Петата и последна съпруга на Джон Хюстън, Сиси, е голяма фенка на Джак Никълсън. Поканена е на парти в къщата му и за да не отиде сама, взема със себе си Анджелика.
Вратата им отваря лично Джак. Всичко се случва от просто по-просто. „Той се усмихна с онази своя усмивка и аз вече бях пътник“ – казва Анджелика. „Когато я видях на вратата, си казах само „Класаааа!“ – спомня си Джак. И както се случва с Боб Ричардсън, така става и сега – Анджелика просто не си тръгва от къщата му на Мълхоланд Драйв в продължение на 17 години, макар и с известни прекъсвания.

Подобно мигновено въздействие до този момент й е оказал само един мъж. Още като тийнейджърка една сутрин излязла от малката къща в ирландския рай и видяла баща си на прага на голямата къща да разговаря с някакъв мъж. Познала го дори в гръб – стойката, косата, всичко. Бил Марлон Брандо. Почувствала едно особено втрисане, същото като при срещата с Джак Никълсън. Тогава тя била дете, баща й я запознал с Брандо и той й подарил пръстенче от костенуркова черупка, след което най-нахално и пред баща й я поканил да му гостува сама в Таити. Не му гостувала, но завинаги запомнила тази среща.

Джак Никълсън се превръща в нейното „човешко семейство“, както тя го нарича. До този момент се чувствала като Маугли, отгледана от вълци. Животът й с Джак е весел, направо празник. И най-важното – първите години почти не се разделят. Често им гостува сестра й Алегра и се забавляват неистово. Сутрин скачат директно от прозорците на къщата в басейна, пият коктейли, а вечер събират тълпа около басейна и танцуват. Има и дрога, все пак са 70-те. Анджелика умира за марихуана и до днес. „Валиумът ме държи три дни, а марихуаната – само няколко часа. Кое е по-вредното?“ – казва тя. Твърди, че никога няма да застане зад някоя от модерните антидрога кампании. „Те не признават, че дрогата е забавна и това е най-голямата им грешка“ – казва тя. Никога обаче не се докосва до кокаин – по съвет на Джак.

Никълсън й признава, че не може да бъде моногамен, и тя го приема още в началото на връзката. В един момент дори тя самата има паралелна връзка с Райън О’Нийл. Отново лошо попадение. Срещат се в хотели, той също като Боб Ричардсън е алкохолик и много агресивен. Веднъж дори я удря пред сестра й. Алегра разказва всичко на Джон Хюстън, а той от своя страна за втори път изненадва Анджи. Отива при нея и я кани на двуседмичен риболов в Мексико. Само двамата. По време на тази ваканция бащата и дъщерята за първи път си говорят истински за нещата от живота. Тя му разказва колко нещастна е била майка й и колко самотни са се чувствали всички, докато той е снимал филмите си, а той й разказва за... поредния си филм – за едно забележително мафиотско семейство и за мафиотска принцеса. Анджелика почти не го слуша, но след тези две седмици, прекарани с баща си, тя се чувства толкова силна, че с лекота слага край на кошмарните си отношения с Райън О’Нийл. И се връща при Джак.

За честта на фамилията  

Джон Хюстън не случайно разказва на дъщеря си за новия си филм. Иска тя да играе главната роля. Иска също и Джак Никълсън. Филмът е „Честта на фамилията Прици“ и в него Анджелика играе мафиотска принцеса, която изглежда като корица на Vogue, а говори като жена на бруклински рибар. Тя се опитва да намери мястото си в семейството си и под слънцето. Съвсем същото се отнася и за Анджелика. И тя цял живот се бори да намери мястото си сред великите Хюстън. А може би по-скоро принадлежи към майчиния си род, към онези свръхчувствителни хора от рода Сома? При мъжете или при жените? Къде е твоето място, Анджелика? И защо, по дяволите, все още нямаш деца? Почти на 40 си.

Всички тези въпроси, които кръжат през годините в главата й, Анджелика използва в ролята си. Както и целия си опит с алфа мъжкарите, които искат да те контролират, ръководят, подчиняват и използват. А до нея е Джак, любовта на живота й. Нейният Джак. Защо не може да му роди дете? Филмът има изключителен успех. Анджелика е номинирана за „Оскар“ и го получава. Излиза на сцената, поема статуетката, казва няколко думи и се връща. И Джон Хюстън, и Джак Никълсън, между които седи, леят сълзи. А нейните очи са сухи. Сяда на мястото си. Не й се плаче, просто иска да облегне глава на рамото на един от двамата, а те хлипат ли, хлипат. И Анджелика остава така. Със сухи очи и гордо вдигната глава между двама разчувствани алфа мъжкари. И за първи път разбира – ето, това е нейното място. „Честта на фамилията Прици“ дава криле на Анджелика и тя внезапно решава да се изнесе от къщата на Джак. Иска свое пространство, със свои снимки и картини по стените, със своя музика, а не навсякъде Джак, Джак, Джак... Премества се в малка къща съвсем наблизо, но така или иначе очите й продължават да са вперени в неговата къща и в неговия живот. „Все едно се връщам в детството си. Само че сега не татко, а Джак е в голямата къща. Аз обаче отново съм в малката“ – ядосва се тя.

За да поправи тази ужасна несправедливост, която я преследва, Анджелика Хюстън се премества отново – в голяма къща, по-голяма от тази на Джак. И достатъчно далеч от неговата. Отдава се на работа и започва да приема всякакви роли. По това време баща й се разболява от емфизем. Правят му много тежка операция и тя е непрекъснато до него. „Заедно гледахме демона в очите“ – казва актрисата. Джон Хюстън си отива на 81 години, но преди това все пак успява да  направи още един, последен филм – „Смъртта“ по разказ на Джеймс Джойс. Анджелика е убедена, че баща й си е отишъл щастлив.
През 1989 г. тя преживява голям шок, когато разбира, че Джак Никълсън очаква дете от някаква сервитьорка Ребека Брусар. Тя е наясно, че той се среща с други жени, но няма представа, че нещата с тази Ребека толкова са се задълбочили. Решава да сложи край на собствената си връзка с Джак. Най-вече защото е дълбоко уязвена от факта, че не може да даде дете на мъжа, когото обича, и той го е получил от друга. Раздялата им за Анджелика е като втора смърт в семейството. Актрисата нарича това „голямата секира“: „Голямата секира винаги е някъде там, в задния план, и ви пази да не станете прекалено самонадеяни. Запомнете – тя винаги е там.“

Най-човешкото семейство

Анджелика е на 41, когато среща скулптора Робърт Греъм и двамата си пасват по напълно различен начин от този с предишните й партньори и любовници. Робърт казва какво ще направи и го прави. Казва, че ще й се обади на следващия ден и й се обажда. И никога не си позволява да й обяснява как не приема моногамията. За Анджелика, свикнала със съвсем друг тип мъже, всичко това е истински шок. Животът с Робърт Греъм й носи съвсем различен опит.

Прекарват заедно 17 (явно фатално число за нейния любовен живот) прекрасни години, през които тя се чувства в разцвета на силите си, нищо че е навлязла в петото си десетилетие. Чувства се здрава, красива, има време за конете и градината си, поддържа тялото си в отлична форма с езда и джогинг, има завиден апетит, но кой знае защо не пълнее. Приема, че не може да има деца, и се отказва да осиновява. Затова пък посреща в къщата си децата и внуците на целия клан Хюстън и задължително им подарява домашно приготвени сладка и желета. Двамата с Робърт се пренасят в огромна къща във Венис, Калифорния, със студио ателие, в което той да твори. Дали пък Робърт не е всъщност нейното най-човешко семейство?

Анджелика само веднъж се подлага на ботокс процедура, но Робърт я скастря: „Лицето ти не трепва. Не си изразителна, не можеш да изразиш себе си“ – казва й той и тя никога вече не посяга към ботокса. Но е трогната от факта, че мъжът й веднага забелязва промяната, че я наблюдава, че не е изцяло обсебен от себе си, от своята работа и от своята харизма.
През тези 17 години на безоблачно щастие Анджелика никога не забравя за „голямата секира“, която е някъде там, невидима, зад нея. И когато Робърт се разболява, някак усеща, че е на прага на поредното голямо изпитание в живота си. Посвещава се изцяло на мъжа си и отказва абсолютно всякакви предложения за роли. Дори забравя за Джак Никълсън.

В нощта, когато съпругът й умира, неговото куче, което никога не се отделя от него, а откакто е болен – и от леглото му, идва в съседната стая при нея и се сгушва в краката й. И Анджелика Хюстън разбира, че вече няма своето „най-човешко“ семейство.

Оттогава писането е нейната терапия, прави я щастлива. Подготвя втория том на автобиографията си, който ще се казва Watch me („Гледай ме“). Сега отново е вълчица единачка. Състояние, което й е толкова добре познато – на нея, отгледаната от вълци. Обещава, че във втория том ще разкаже всичко за връзката си с Джак Никълсън. Според слуховете той бил о’кей с това. Ще почакаме, Джак, и ще видим!