Катастрофите

Анджелика е изпратена да учи в частен пансион, а после във френски лицей в Лондон. Скоро майка й забременява от аристократа и ражда момиче, Алегра. Рика живее с новото си семейство (макар и неофициално) четири години, докато една сутрин – тя и Джон Норуич са на почивка в Южна Франция – Анджелика е събудена с ужасната новина, че майка й е катастрофирала и е загинала на място. Рика Сома е само на 39, а Анджелика – на 17, когато се случва нещастието. Нищо не може да утеши или успокои момичето. Чувства се абсолютно сама. Убедена е, че Джон Хюстън ще продължи да си живее както и досега. Оказва се обаче, че греши.
Джон Хюстън изведнъж решава с двата крака да влезе в ролята на баща. И не само за нея, но и за сестра й Алегра. Оттогава Анджелика е дълбоко убедена в максимата, че хората проявяват истинския си характер в критични ситуации. Защото в най-критичната ситуация в живота им уж благоразумният и отговорен благородник Джон Норуич изведнъж отказва да поеме грижите за собственото си дете, а привидно нехайният и егоистичен Джон Хюстън осиновява Алегра, дава й името си и я приема като своя собствена дъщеря. Анджелика и 13-години по-малката от нея Алегра стават истински сестри. Алегра научава кой е баща й чак на 12-годишна възраст, когато той идва да я види. Така и не го приема. „Имам само един баща и това е Джон Хюстън. Аз съм Алегра Хюстън“ – казва тя в своята автобиография, излязла преди няколко години.

Веднага след погребението на майка й Джон Хюстън заявява на Анджелика, че е време сериозно да се заеме с актьорството. Всъщност още когато Анджи е на 15 години, той почти насила я принуждава да се снима във филма му „Разходка между живота и смъртта“. Анджелика протестира, но не може да му откаже. Резултатът е отвратителен и двамата знаят, че е така. Само че той е стар холивудски лъв и окото му вече е видяло нещо в собствената му дъщеря, което дори тя самата още не вижда в себе си. Анджелика пък от своя страна иска да поеме по този път, но по своя си начин, не по бащиния. Затова тайно от него приема да дублира звездата от онези години Мериън Фейтфул в ролята на Офелия в една авангардна постановка на „Хамлет“, режисирана от известния Тони Ричардсън в Ню Йорк. Само веднъж се налага да замества Фейтфул и нарочно кани баща си на представлението, което вече си е спечелило незавидната слава на „пълен провал“.

И така – великият Джон Хюстън седи на първия ред в залата, на сцената върви един много слаб спектакъл по класическа пиеса, Анджелика най-после е вдигнала задника си от „резервната скамейка“ и трябва да се съблече чисто гола току под носа на баща си. Представлението й доставя огромно удоволствие, защото вижда, че Джон Хюстън е позеленял от гняв. Дъщеря му гола в толкова слаба пиеса! Повече от всичко той мрази посредствеността и тя добре знае, че той никога не уважава усилията на хората. Уважава таланта им и резултатите. Нищо друго.
Бащата разбира обаче, че с този спектакъл дъщеря му дава да разбере, че ще прави нещата така, както тя поиска, и я оставя на мира, а Анджелика зарязва актьорството за цели три години. Става модел. Най-щастливите й години.

Самоубийство от щастие

Анджелика смята, че моделството е прекрасна подготовка за всеки актьор. Вярно, в този период се храни с по шест кока-коли на ден плюс кутия цигари, но пък работи толкова много, че няма време за друго.
Уви, в деня, в който Анджелика се съблича гола на сцената под носа на баща си, в залата е още един баща – този на режисьора на пиесата Тони Ричардсън, Боб Ричардсън. Боб е известен моден фотограф, 42-годишен, женен и... с диагноза биполярно разстройство. Именно той предлага на Анджелика да се пробва като модел. „Имаш забележително лице! Косата ти е като полиран абанос. Имаш най-красивите очи, най-страхотните устни и най-големият нос, който съм виждал“ – казва й той. Колко мило! После я води в стаята си в Челси Хотел, прави й пробни снимки и буквално не я пуска да си тръгне. Стават гаджета въпреки разликата от 25 години. „Постъпвам точно така, както и майка ми навремето“ – казва си Анджелика, но е прекалено млада, за да направи каквото и да било. По-късно Боб я запознава и с Ричард Аведън, бъдеща легенда в модната фотография, и Анджелика става един от първите му модели. Работи и с Дейвид Бейли, който я снима стъпила върху мотор, движещ се с 80 км/ч, и тя е убедена, че това са последните й мигове на този свят.

Връзката с Боб е изключително мъчителна. Той е избухлив и става агресивен, когато е пиян. Първоначално й харесва. Двамата пътуват непрекъснато из Америка и Европа, сменят десетки жилища („празни, красиви апартаменти без никакви мебели“ – спомня си Анджелика), но винаги се връщат в Челси Хотел и тогава става страшно. Анджи е убедена, че хотелът е прокълнат. Само там Боб отключва другото си „аз“ и го пуска на свобода. Веднъж я улучва с бутилка в главата. Редовно изхвърля дрехите й през прозореца. Опитва се да й направи бебе, но тя така и не забременява. Боб започва да й натяква, че не е истинска жена, след като не може да му роди дете. Една вечер тя не издържа и при поредния скандал влиза в банята и с едно движение си прерязва китката на лявата ръка. Кръвта бликва като фонтан. „Това ще те накара ли да ме обичаш?“ – пита Анджелика. Спасяват я, но остава в болница известно време, а после двамата заминават в Мексико на почивка, за да се помирят. Най-злощастната ваканция в живота й! След нея тя някак си успява най-после да приключи тази мъчителна връзка.