Сиропиталище за гиганти

Най-известното сиропиталище за слонове в Шри Ланка е Пинауала, отворено през 1975 г. Нямаме време да стигнем дотам, но разпитваме и научаваме за друг транзитен дом за осиротели слончета – Дилмах Консервейшън. Тук те получават храна и медицински грижи, като в същото време тичат на свобода в джунглата. Специален сигнал ги вика за хранене с мляко на всеки три часа. Мъниците са на различна възраст – от съвсем малки бебета до тийнейджъри.
В Шри Ланка хората помагат на дивите си съостровитяни. За всеки отделен случай – било то за слон, леопард или костенурка – се обаждат на специалните телефони и викат екипите на центрове като този или всеки месец превеждат суми на сиропиталищата.

Поя

Изморени сме, но се опитваме да не спим по пътя, защото на всяка крачка изскачат интересни неща. Отстрани се белеят ступи, а деца послушници са разпилени като оранжеви перли наоколо. Гледката е магнетична. Днес е пълнолуние и голям празник за будистите, наречен Поя. Спираме край странен малък храм. Муруган или Сканда е бог на войната и по-малък брат на Ганеш. Веднага забелязваме малкия отвор, през който преминаващи пускат монети или банкноти и сключват ръце в молитва. Тук всички вярват, че Сканда ги закриля на пътя, пази ги от злополуки. Дори само когато преминават покрай храма в автомобили, хората сключват ръце и шепнат молитва. Правим същото и се молим за безопасно пътуване.

Двете лица на мусона

Представете си 1600 км плажна ивица, обрамчена от палмови ресни и галещо слънце, готово да ви придружава, докато се наслаждавате на уиндсърфинг, каяк, ветроходство, водни ски, гмуркане или просто мързелуване до получаване на перфектния тен. Но има и дъждовен сезон, предизвикан от мусонните ветрове. Дъждът се изсипва в два периода от годината и за щастие – по различно време от двете страни на острова. Така че в Шри Ланка може да се радвате на плажове и слънце целогодишно. Но ако обичате реалните неща като нас – тогава мусонният период ще ви разкрие един друг свят, нрави и начин на живот. Защото това е половината от същността на Тропика.

Необикновените вкусове

Гладни сме и спираме край сергия с плодове. За малка сума се сдобиваме със сочно сладко манго. В Шри Ланка синхалите го наричат амба, а тамилите – мампалам. Дърветата, достигащи 35–40 м височина, раждат плодове с различни форми, големина и цвят, който варира между червено, жьлто и зелено. Най-малките плодове не са по-големи от слива, а най-големите са дълги над 25 сантиметра и тежат около 2–3 килограма.
Откриваме още нови неща, като плодовете на Annona reticulata. Скоро са открити съставки в тях, които унищожават туморните клетки. На вкус плодът е близък до този на яйчен крем. В Шри Ланка го пият прясно изцеден при чернодробни заболявания, артрит и алергии.
В голяма кошница са подредени кръгли сивкави топки. Решаваме, че са яйца от непозната птица. Срилал се разсмива искрено. Това е Limonia acidissima, позната като дървена ябълка, слонска ябълка и маймунски плод. Черупката й е толкова здрава, че се използва за купички и пепелници. Вътрешността се яде смесена с палмова захар, но също може да се използва за направата на десерти, лютеница и др.
Кралският кокосов орех се отглежда в Шри Ланка, където е известен като Thambili. Той е по-сладък, отколкото обикновените кокосови орехи. Местните го смятат за „жива аптека“, защото пречиства организма и лекува много заболявания. „Kралската“ кокосова вода е била използвана от незапомнени времена като аюрведа лек.
Хлебното дърво, или понякога просто Жак, е вид, който се среща само в тропическите райони. Вкусът му е сравним с този на комбинация от ябълка, ананас, манго и банан.

Екзотика в чиния

Подправките са едно от най-големите богатства на острова. Варен или задушен ориз се сервира с къри задължително на обяд и вечеря. Основните къри са с риба, пилешко, свинско или овнешко, но има и доста зеленчукови, дори плодови къри. Разядките също са доста любопитни. Имат туршии, лютеници и sambols. Най-популярният е кокосов sambol – паста от кокос, люти чушки, сушена риба и лимонов сок. Яде се с ориз като предястие за възбуждане на апетита.
Невероятно е изобилието от плодови сокове. Местните пият сок от маракуя, манго, папая, тамаринд, пешън фрут, сокът от авокадо е божествен. Пускат го в шейкъра, добавят съвсем малко вода и палмова захар.
Само за няколко дни съм на острова, а кръвта ми наистина кипи – запалена съм за нови археологически знания, за нови каузи за опазването на природата, за разнообразни вкусови преживявания. Шри Ланка е велик учител за всеки, отворил сърцето си.