Animaux

Животни

В моето съществуване животните винаги са заемали важно място. Имала съм много! Канарче, менат, заек, рибка, костенурка, котки и кучета. Винаги съм гледала на тях като на членове на семейството и съм страстна защитница на техните права. Първата ми любов беше един заек – аз бях тригодишна, той беше бял, с розови очи, обожавах кадифените му ушички. Целият беше възхитителен, беше ми като кукла, разхождах го в кукленската ми бебешка количка с часове. В деня, когато изчезна, за беда се оказа, че за обяд имаме заешко... (Доста тъпа идея!) Едва ли е нужно да обяснявам, че оттогава такова не ям. Имала съм много котки: Грисби, Дизи, Крикри, съвсем различни една от друга, всичките великолепни... Имала съм кучета вълча порода, помияри, йоркширски териер, а в последните години – малтийски болонки. В тях ми харесва, че все си изглеждат като кучета бебета, имат младежки дух, весели са, дори палави... Остават си вечни бебета, живеят за вас и чрез вас. Кучетата ми винаги са били като мои сенки, изпитвам потребност да са винаги до мен.
Първата ми малтийска болонка се казваше Сниф – сладък мамин. Знаеше програмата ми от изпълнения на „лапички“, известно му беше, че не бива да мърда през антракта, че още не съм свършила. После дойде Тупи – нежен и мил, все покрай мене. Загина трагично, удави се в басейна. Търсихме го часове наред, беше същински кошмар и най-важното, че тъкмо аз го открих под водата. Винаги е трудно човек да замени скъпо животинче, което толкова е обичал – имаш чувството, че му изневеряваш, обаче трябва да се насилиш, да предприемеш ново приключение, защото всичките са съвсем различни по нрав.
Елвис, синът на Тупи, сегашното ми куче, е невероятен като баща си, знае и разбира всичко. Дори умее малко да пее! (Ами с такова име...) Често си седим сами заедно, споделяме си какво ли не. Той е значим партньор в творческия ми живот. Впрочем семейството ни стана по-многобройно с Мъфин, една мъничка красива новодошла.

Apprendre

Да научаваш

Във всеки един ден от живота ми „да научавам“ е било радост, защото в научаването присъства представата за препредаване: научаваш за себе си и за да предадеш. Обичам да препредавам. Давам си сметка колко много са ми предали моите родители, какви великолепни дарове са ми оставили. Никога не съм имала конфликти с тях, юношеството ми не беше бунтарско. Днес покрай моята дъщеря научавам какво нещо е юношеството! Моето лично юношество беше чувствително и идеалистично, без кризи. Днешните девойки са като чистокръвни коне, човек се пита как да ги закриля и да ги учи да плуват из този свят, в който всичко се мени така бързо.
Моите родители ми внушаваха уважението и смелостта, без да се забравя щедростта. Това е, което и аз съм се стремила да предам на децата си.

Argent

Пари

Каква е нашата сложна и двусмислена връзка с парите? Те са фактор за свобода, това е безспорно, и все пак са източник на мошенически комбинации и на социално неравенство. Когато се озовахме във Франция, животът ни бе тежък, но никога не съм чула майка ми да завижда на заможните хора. Когато бях дете, не ме тласкаха към мечтата за „изгоден брак“.
Парите не са ценност, те са средство. Всичко, което получавате в живота си, е взето назаем. Нищо не е сигурно и от днес за утре всичко може да отлети. При всяко положение да отгледаш деца е трудно, независимо дали човек има пари, или не. Родителите ми се трудеха денонощно за мизерни заплати, обаче от време на време майка ми, за да ми достави удоволствие, си позволяваше излишество. Спомням си едно възхитително три четвърти дълго вълнено палто с качулка, с тюркоазен цвят, пред което бях примряла от възхищение, когато се разхождахме с нея по знаменитите булеварди. За нас то струваше цяло състояние, но дори да трябваше да гладуваме, тя бе решила да ми го вземе, като при това ми каза: „В края на краищата парите са, за да се харчат!“

Artiste

Артистка

Още като дете винаги съм си мечтала да стана артистка; от най-ранните години растях с тази мечта, без да мисля за известността и за парите. Когато започнах да пея, осъзнах този друг аспект на занаята: известността и последствията. Творческият занаят е внушителен, но най-вече се предполага човек да живее различно, малко отстранено, та да си изградим своя съвсем лична представа за света и така да изразим и предадем онова, което изпитваме. Целта е да бъдат пробудени чувства посредством речта, гласа, тялото...
На седем годинки вече имах усещането, че съм на сто, а днес понякога ми се струва, че съм си все на седем. Ето защо упражнявам тази творческа професия: за да съхраня детето в мен. Изкуството е най-чудесният начин човек да запази детския дух. Артистите, които ми въздействат, са онези, които съумяват да забравят сами себе си, както това става при децата. Да играеш – това е да се откъснеш от настоящето, да се отдръпнеш назад, нагоре. Да бъдеш някой друг и да си бъдеш сам себе си: една невероятна залъгалка, на която са способни единствено децата!

Autographe

Автограф

Да поискаш автограф от творец, когото харесваш, е приятелски жест, знак за обич. Откакто за пръв път пях в зала „Олимпия“ (между 26 декември и 16 януари 1962 година), автографите ми не са се променили. Измислих си подписа, дълбаейки всякакъв вид надписчета Sylvie върху мекото дърво на чина през време на уроците по физика и по химия в гимназията „Елен Буше“ в дванайсети парижки район. Бях седемнайсетгодишна. По-насетне бележех името си с цветенце... И що цветенца съм насадила оттогава, цели нивя!