Великата хлебна революция

Добрият квас е като сплотено семейство – не допуска натрапници

Адриана Попова 10 April 2014

 

Има ли някакви правила – какви хлябове кога да се ядат?

Хлябовете са неутрални (бели, типови и пълнозърнести), сладки и солени. Сладките са за закуска. От тях имаме с шоколад, с мляко и масло, с мед и розмарин. От солените много се харесва селският ни хляб с домати и сирене. Друг вид e с маслини – той е подходящ за закуска и за обяд, както и селският. Не ги препоръчвам за вечерно хранене, защото са по-тежки. Същото важи за хлябовете ни със солени и печени бадеми. От неутралните пълнозърнести хлябове имаме с 3, 5 и 7 зърнени култури. Последният включва овес, ечемик, просо, царевица, пшеница, ориз и елда. Това са обедни хлябове – на организма му е нужно повече време, за да ги асимилира. За вечеря препоръчваме оризово-пшеничния, много е лек.

Някои хора предпочитат содените питки като алтернатива на хлябовете с мая.

Содата не върши никаква работа за брашното. Прави само малки балони, които издуват тестото. Затова хората смятат, че то е втасало, а всъщност ядат един вид сурово тесто (не се разграждат захари), което червата не асимилират добре.

Откога е тази ваша любов към хляба?

От малък супер много му се кефех. Спомням си как баба ми ме пращаше да купувам хляб от фурната и докато се върна вкъщи, той значително намаляваше. Но тази любов върви от няколко поколения в рода ни. Семейството ни е имало огромни площи, засети със зърно, имали сме мелница, хлебарница. Едната ми баба е била известна с хляба си с дървесна пепел, само тя знаела от кои дървета и къде да ги намери. Дядо ми е агроном и има разработени няколко собствени сорта жито.

Хубави ли са българските брашна?

Ще кажа само, че ние работим само с една мелница, те мелят зърно, което сами си произвеждат. Хубаво зърно, не прекомерно торено, от което може да се направи и хубаво брашно, произвеждат в Австрия, Германия и Франция.

Вие сте специализирали при хлебар във Франция.

В една фурна близо до Руан. Майсторът там работеше само с квас, с органични брашна и мелеше брашно с каменна мелница. Тя не загрява брашното над 50 градуса и така се запазват всичките му полезни съставки. Този хлебар, който при това беше англичанин, е трябвало да сключи брак с половинката си, за да му позволят да отвори фурна. Във Франция доскоро имаше такъв закон – ако не си женен, значи, че не си човек, който поема отговорности и съответно на теб не може да се разчита да направиш хубав хляб. Та този англичанин беше голям особняк. Той продаваше хляба си точно от 16,30 до 19,30 ч. Никога не отваряше по-рано, нищо че отвън се виеше опашка. При него идваха да си купуват хляб семейства чак от Германия.

Знам, че правите курсове по хлебарство.

Имаме курсове за начинаещи, за напреднали, за майки с деца, за семейства и за бъдещи професионалисти. Учим ги как могат лесно да имат пресен и здравословен домашен хляб всеки ден, учим ги и на някои основни неща за храненето, свързани с хляба. През март ще имаме специален курс за великденски хлябове, за да може да са готови за Великден, който тази година е на 20 април. Приемам разпространението на знанията за хляба като своя мисия.

Хлябове на „Братя Хлебари“ може да намерите в столичната сладкарница Ананда.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР