Белият хляб – насъщният враг?

Как и по колко да консумираме бял хляб и кога той може да навреди на здравето

Елка Влаховска 17 March 2014

Попитахме д-р Митко Ригов, диетолог, главен асистент, началник отделение „Хранене“ в УМБАЛ „Александровска“:

Д-р Ригов
Д-р Ригов, има ли устойчиви навици на консумиране на хляб?

От поколения „благополучието“ и доброто хранене вкъщи се е свързвало с консумацията на бял симиден хляб. Затова е нормално хлябът, произведен от бели видове брашно, да бъде все още предпочитан. Въпреки навлизането и на други видове – пълнозърнест, ръжен, хляб от покълнало жито, хляб с лимец, хлябове с добавени семена, ядки и др. – все още консумацията на хляб тип „Добруджа“ и „Стара Загора“ преобладава.

Полезен или опасен за здравето е белият хляб?

На този въпрос не може да има еднозначен отговор! За здравия човек този вид хляб не е опасен, но същевременно е трудно да се определи като полезен.

Хлябът се произвежда от бели видове брашно, които се получават от ендосперма – вътрешността на зърното. Триците, които са носители на биологичната ценност на зърното – витамини, микроелементи и баластни вещества, – са предварително отделени. Така белият хляб става основно източник на „празни калории“.

Какви са дневните препоръчителни количества хляб за здрав човек?

Това се определя от възрастта, пола, физическата активност и здравословното състояние. Средно дневно 150-250 г хляб е оптималното количество. В зависимост от индивидуалните особености може да се коригира плюс-минус 100 г средно дневно.

Провокира ли глутенът алергии или други заболявания?

Глутенът е един от най-силните антигени – чужди белтъци за човешкото тяло. При някои хора може да предизвика сериозни здравословни проблеми – глутенова ентеропатия или други видове стомашно-чревен дискомфорт, както и компрометиране на имунитета. Затова особено при индивиди със заболявания с имуно-алергична етиология, онкологични и др. е целесъобразно консумирането на царевичен или друг вид безглутенов хляб.

Какъв хляб да изберем за трапезата?

Всеки здрав човек може да консумира както бял, така и другите пълнозърнести тъмни видове хляб. Вероятно доброто съотношение е 50:50 или 60:40 в полза на по-тъмните видове. Това трябва да бъдат хлябове с вложени качествени пълнозърнести видове брашно и други съставки – ядки и семена, без набухватели и подобрители, даже приготвени с квас, а не с традиционната мая.
За по-добро храносмилане и усвояване хлябът не трябва да се консумира топъл и в никакъв случай горещ. За предпочитане да е от предходния ден.

С какви други храни не бива да съчетаваме хляба?

При здрави хора няма някакви специални препоръки. При другите се определя индивидуално. Например при стомашно-чревни проблеми не трябва да се съчетава с плодове и сокове, с домати, кисело мляко, лютеница и кетчуп, салати с оцет и т.н.

Възможно ли е да ядем бял хляб и да свалим килограми?

Възможно е, разбира се, защото процесът на редукция на теглото се определя и от други фактори – здравословно състояние, метаболитен и хормонален статус, пол, дневен енергоразход. Важното е хлябът да се консумира умерено и само в дневните часове, като не се съчетава с храни, богати на мазнини. Хлябът задължително трябва да е от тъмните видове. Но тук подходът следва да е също индивидуален.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР