Смяташ ли, че си на върха?

Имам качества, с които Бог ме е дарил. Не мога да отрека. Но ние още от деца сме възпитани да ни критикуват непрестанно. Винаги съм много критична към себе си. Дори успявам да намеря недостатъци за всяка част от тялото си. Имам колега, който всеки път ми се смее, като го питам: „Не смяташ ли, че са ми къси ръцете? Че ми е голяма главата?“ Много се забавлява.

Твоите силни страни?

По фин и елегантен начин да мога да поднеса всичко на публиката. Ясен Вълчанов работи с мен и винаги залагаме на грацията и елегантността. Много дължа и на нашата директорка Сара-Нора Кръстева.

Има ли някаква тенденция в световния балет?

Руският балет, какъвто беше преди, е страхотна отживелица. Виждам, че новите им звезди вече са много фини – Юлиана Лопаткина, Диана Вишнева (която танцува при откриването на Олимпиадата в Сочи – б.а.). Обожавам френската школа, тя е по-елегантна. Руската е по-силова.

Има ли житейски уроци, които ти помагат на сцената?

Любовта е част от мен. И аз съм имала несполучливи любови, които те очупват и те изграждат като личност. Като почнах да танцувам, бях дете и когато ми казваха: влюби се, прегърни го, аз не знаех как да го направя. Като преживееш някакви сътресения – дали раздяла, дали бурна любов, успяваш да предадеш емоциите и с душа, и с тяло.

Имала ли си критични моменти на сцената?

И комични съм имала. Падането на балерините е много смешно. Гледаш я елегантна, грациозна и като падне на земята... Играем „Лебедово“ и от това зависи турнето ни във Великобритания – бяха дошли хора да ни одобрят. Спектакълът върви брилянтно и идва финалът, в който аз просто трябва да изтичам към царицата. Обаче се подхлъзвам на някаква лепенка на пода и падам ето така (показва с разперени ръце). Салонът онемя. Колегите не можеха да повярват. После много се смяхме. Но пътувахме на турне, защото се видя, че проблемът не е в мен.

Другаде пътувала ли си с балета?

Миналата година ходихме и в Катар с „Шехерезада“. Имахме сериозен проблем с костюмите – това са едни шалвари, бюстиета, голи кореми, голи рамена, много разголен спектакъл е. А в Катар имаше специално изискване да не се показва нищо голо. Беше кошмар, под сутиените ни облякоха с телесни трика, да не се вижда кожа, дори и голо стъпало. Но беше пълно, пляскаха, много им хареса.

Имаш ли си ритуали преди сцената – срещу лош късмет?

Като тръгвам за спектакъл, винаги собственоръчно си плисвам чаша вода. С колата винаги тръгвам първо напред, не назад. Като вляза в театъра, първо десния палец обувам. Никога не ходя на спектакъл с нови дрехи. Винаги с дрехи, с които знам, че ми върви. Гримът, ако не стане, не се пипа, както е станал, така. Случвало се е да си забравя нещо вкъщи. Няма да се върна. Ако трябва – звъня на баща ми, пращам ключове.

Струва ли ви се смешно? На мен – донякъде. Но балетът е изкуство на момента и там винаги има доза случайност. Като онова подхлъзване на сцената. В живота на Марта има и постоянни неща. Всяка вечер без изключение тя получава от 5-годишната си дъщеря рисунка. Откакто е навършила 3, Борислава всеки ден рисува майка си и себе си. На картините Марта често е с рокля и на токчета. Може би защото рядко „като цивилна“ се облича така. Може би защото дори най-красивият лебед има нужда понякога да свали палците, пачката и да обуе ниските обувки за тротоара на живота.

Съветите на марта за Dancing Stars

Помолихме Марта Петкова за няколко съвета към участниците в шоуто, които биха им помогнали да избегнат травмите при тренировките и спектаклите.

„Загрявката преди всеки спектакъл предотвратява болежките и травмите. Неразделна част от успеха е и пълната концентрация и мобилизация. Преговаряйте до последно всяко изискване и всяка стъпка. След спектакъл положете грижи за възстановяването на тялото с масажи, мазане с успокояващи мазила. Оставете се на музиката да ви води. Формулата за успеха се крие най-вече в желанието и любовта към танца!“

И една рецепта за разранена кожа на краката: забърква се гъста смес от настърган сапун и белтък от яйце. Получава се желеподобна маса, която се стяга в хладилника и се налага върху раната, като се увива с лейкопласт.