P.S. I just met Charley Chaplin*

Навършила 17, Уна тръгва на пътешествие из Америка с приятелката си Керъл. Двете потеглят на запад, към Холивуд, привлечени от легендите и блясъка му. Там, в Лос Анджелис, срещат 33-годишния писател Уилям Сароян и противно на слуховете, че се е влюбил в Уна, той се влюбва в Керъл. Уна е тази, която пише писмата на Керъл до него. Номерът е, че използва изрази от писмата на Селинджър до нея – брилянтни, нежни, пълни с любов. Така двамата писатели задочно си „кореспондират“ с помощта на дяволитата Уна. Близо до баща си тя прави отчаяни опити да го види отново. Той категорично отказва. Ирландският й инат я тласка да си наеме агентка, която да й търси роли в Холивуд. И така агентката й урежда среща с Чаплин. Очарован от необикновената й красота и деликатност, комикът се съгласява да й дава уроци в имението си край Лос Анджелис. Доста смела идея от негова страна, като се има предвид, че по това време цял Холивуд се занимава само с делото за бащинство, което е завела срещу него Джоана Бари, една откачалка, с която Чарли е спал преди години, но не е имал никакви отношения оттогава. Тя нахлува в дома му, следи го с кола, дава изявления, обвинява го в тормоз и извратеност. Пресата с необяснима ненавист го описва като педофил, защото връзките му са все с млади жени.

А Уна пък не крие, че възрастните мъже я привличат. В имението му тя среща синовете му Сидни и Чарли от брака му с Лита Грей. Сидни е на нейната възраст, Чарли – година по-млад. Двамата са неустоимо привлечени от блестящата й красота, но както забелязва Сидни, „тя има очи само за татко“. Уна се забавлява, но непрекъснато пише на баща си с молба да го види. „Ти не искаш да ме видиш – пише й в отговор Юджийн, – ти искаш само името ми и ползите от него. А аз не искам да видя дъщерята, която видях последния път. Да приключваме тази комедия. Ако съм сбъркал и ти се променяш – au revoir. Ако не – сбогом.“

Дали критиците на странната връзка на Уна с 54-годишния Чаплин са прави, че тя, незряла и неуравновесена в критериите си, търси да замени липсващия баща с възрастен мъж, когото почти не познава? Дали нейната прагматичност, създадена от майка й, която цял живот се бори сама с обстоятелствата, не я е тласнала съзнателно или не към мъж, който й осигурява финансова стабилност, сигурност и комфорт? Дали Уна с нейната плахост не е била привлечена от мъж, излъчващ сила и амбиции?

Сватбата. А къде е младият късметлия?

А може би към Чаплин я тласка едно странно предсказание. Преди да го срещне, тя е излизала с 26-годишния актьор Орсън Уелс. На първата им среща Уелс я води в нощен клуб и й казва, че има необикновена дарба да гадае по ръката. „Ти ще се омъжиш много млада за много възрастен мъж. Може би това е Чарли Чаплин“ – казва „гадателят“ полусериозно. И ето че се оказва прав. Уна и Чарли са запазили час в Санта Барбара, на 16 юни 1943 г., в 8,30 сутринта. Планът е Уна да се появи първа и докато описват данните й в регистъра, да не дадат възможност на служителя да разбере кой е младоженецът и да натисне бутона под бюрото си, който директно известява папараците да долетят за плячка.

Записвайки Уна в регистрите, служителят задава въпроса: „А къде е младият късметлия?“ И тогава цъфва белокосият Чаплин със смразяващото: „Не смей да натискаш бутона!“ Светкавично нахлузва пръстен на булката, разписва се и двамата се мятат в кабриолета с бясна скорост. Не след малко по петите им тръгват фоторепортери. Не звучи ли малко като в комедиите на Чаплин?
Писмо на О’Нийл до негова приятелка три дни след брака: „Тя мина всички граници на вулгарността и глупостта – да се омъжи за мъж на моята възраст... Той е богат и разбира се, това е отговорът... Но аз вече не давам пукната пара за нея. Никога няма да чуеш, че сме поканили мистър и мисис Чаплин, нито обратното. Всичко е свършено...“

P.S. Аз съм толкова щастлива!

Уна се нанася в къщата на Чаплин на един от хълмовете на Лос Анджелис, нещо средно между испанска хасиенда и бароков замък, в „апартамента на Полет Годар“. Тук са живели две от бившите му жени – Лита Грей и Полет, които по странно съвпадение с Уна са били изоставени в детството си от бащите си и подсъзнателно са търсили закрилата на доста по-възрастния Чаплин. Та нали и самият той е раснал без баща.
Уна поема ролята на съпруга на разположение, млада, сияйна, всеопрощаваща, непретенциозна. Единствено си позволява да донесе малката си библиотека с книги в стаята на Полет. Заявява на Чаплин, че не се интересува от кариера в киното, и той възкликва: „Най-сетне имам съпруга, а не амбициозна актриса.“ Известен работохолик, комикът живее почти изцяло в студиото си, докато Уна се наслаждава на парка на имението, потънал в палми, ели и смърчове, между които тичат диви зайци, обядва в модни ресторанти, играе тенис, размотава се около басейна и излиза вечер със съпруга си. „Представям си след всичко това вечер – пише саркастично Джери Селинджър, нейният кандитат-любовник и вече известен писател, – как Чаплин се мотае от спалня в спалня, поклащайки простатата си...“ Жълтите вестници пък рисуват картина в стил „Красавицата и Звяра“, защото Америка ненавижда англичанина Чаплин, който отказва американско гражданство, пишат за неговата алчност, похотливост, за златната клетка, в която живее вятърничавата дъщеря на Нобеловия лауреат. Уна нехае за това.

Гостите в имението забелязват необикновената й красота, умението да се облича различно, как двамата се държат за ръце, как я обожава Чаплин. Толкова много, че се съгласява да смени смешните си обувки с копчета с по-модерни – нещо, което нито една жена преди Уна не е успяла да постигне, и да махне белия орган от приемната, на който той често свири. (Такива органи имало в американските киносалони в началото на века – с допълнително пиано, перкусии и барабани, задействащи се с клавиши, за да се пресъздаде звуковата картина на филмите.)
Уна е бременна, когато делото за бащинство е във вихъра си. Месец след като се ражда дъщеря им Джералдин през 1944 г., съдът оправдава Чаплин. Тестовете са доказали, че комикът не е баща на детето на Бари. Въпреки това след година тя завежда дело за издръжка и тогава Чаплин е осъден да плаща на детето издръжка до пълнолетие. Този юридически абсурд е само част от кампанията срещу гения, която го кара няколко години по-късно завинаги да напусне Америка.

„Аз съм толкова щастлива! – пише Уна до приятелка. – Чарли е прекрасен мъж. Кара ме да се смея“. Един ден в магазин за бижута тя се прехласва по гривна с диаманти и смарагди, но тъй като е прекалено скъпа, казва на Чарли, че харесва друга, много по-евтина. Докато тя разглежда бижутата, Чарли я купува. В колата на връщане Уна отваря кутийката и вижда скъпата гривна. Просто я свих и я смених с евтината, вдига рамене комикът. Но как можа?! – пребледнява Уна. Тогава Чарли избухва в смях, казва, че се е пошегувал, и пита: „Защо пребледня, значи повярва, че съм я откраднал?“ – „Не, просто не искам да си навличаш други неприятности“ – отговаря жена му. „Понякога той е на 25, а аз на 60 – казва Уна. – Шокирам се от възрастта само в един ден в годината, когато научавам на колко години става Чарли – на неговия рожден ден.“