„Лъвиците ме ближат по брадата, Сахара и Сорая даже ме ревнуват от другите си посестрими. Въобще покажеш ли им любов, лъвовете ти отвръщат със същото. Това исках да правя – да се грижа за лъвове, подготвяйки ги за живот сред природата. А след примерно 30 години се виждам като собственик на резерват за лъвове в Африка. За да си купя земя, сега уча банково дело и играя на борсата.“
Срещу мен е 22-годишен момък, Иван Троев, син на мой състудент. За малко е в България, живее в Нова Зеландия, но плановете му са свързани с Черния континент и намаляващата популация на лъвовете там. Нищо, че живее в колиба с елементарни удобства в Зимбабве. Нищо, че всяка сутрин трябва да става в 6 и да работи в резервата до 6 вечерта. Нищо, че е роден във Великобритания и спокойно е можел да избере друго поприще. Човекът следва детската си мечта, която започнал да обръща в реалност само на 17 години.
Тогава видял едно видео в YouTube за двама австралийци, които си купили лъвче в Harod’s. И когато станало неудобно да отглеждат лъв в къщата си, се свързали с Джордж Адамсън в Кения, който рехабилитирал големите котки за живот в саваната. Завели там своя питомец, останали с него месец и се прибрали. Половин година по-късно го заварили като водач на собствен прайд, а той ...ги познал. Така Иван, който винаги бил имал котка у дома, се палнал да връща свободата на по-големите й роднини.
„Ненавиждам човешката експлоатация на животните“, казва и добавя, че особено лъв в клетка, в несвойствена среда, го прави много тъжен. А идеята да размножава тези прекрасни хищници в родината им разпалва ентусиазма му. Така, след като попаднал на сайта на организацията, рехабилитираща лъвове в Зимбабве, и разбрал какви са условията да замине като доброволец, информирал родителите си за новата си страст. „Татко веднага извади парите, които трябваха за месец престой в Африка. Бяха доволни с мама, че така ще се откъсна от компютърните игри. И заминах. През декември 2008 до средата на януари 2009.“
Месец и половина пълна промяна в начина на живот не само не отказали Иван, а и го влюбили още по-яко в лъвовете. Първото, което трябвало да научи, било как да се държи като един от тях. За да го приемат и да му повярват. Защото трябвало после той да ги учи да ловуват, да играят, да бъдат нащрек денонощно. Родени и отглеждани в изолация, те трябвало да възстановяват инстинктите си под ръководството на доминиращите двукраки водачи.
„Не бива да се обличаш в червено, да тичаш, да се отделяш от групата, да им показваш гърба си... Когато сте заедно на свобода, носиш пръчка не за да ги удряш, а да ги респектираш, когато те погледнат с непослушния поглед, който предвещава в най-добрия случай игра. Пръчката ги разсейва.“
За програмата и резервата Иван направил голям материал за британското списание Real Travel. Срещу това втория път пребивавал там, без да плаща, в края на 2009. Питомците му отпреди година го разпознали – дошли да го поздравят, особено двата мъжки Еко и Етоша, вече пораснали и готови да поемат пътя си сами.
