Ясмина Реза по майка е унгарка, баща й е евреин с ирански корени, роден в Русия. Притежава лице на персийска принцеса, фигура на парижанка и изтънчен хумор на аристократ на духа. Пише бързо, кратко, цветно. Казва, че иска да бъде търсена, а не разбрана – каквото, ако сме честни, е желанието на повечето жени. Печели световна известност с пиесите си „Арт“ (може да я гледате в Малък градски театър в постановката на Пламен Марков с Атанас Атанасов, Владимир Пенев, Иван Петрушинов в ролите) и „Живот по три“. Никола Саркози се спира на нея, когато решава да покани някой известен интелектуалец да го придружава в предизборните му обиколки. В резултат се появява книгата й L’Aube le Soir ou la Nuit („Зора, вечер или нощ“), в която Саркози е описан като властолюбив и изключително енергичен мъж със слабост към сладкишите и скъпите часовници.

На българския пазар излиза книгата на Ясмина Реза „Блажени са блажените“ (ИК „Факел експрес“), с която тя печели наградата на в. „Монд“ и Голямата награда за роман „Мари Клер“ през 2013 г. Всичките 18 герои в романа, приличащ на калейдоскоп от отделни разкази, си задават въпросите какво е любовта и как да я съхраним. 18 пъти: любовта и как да я съхраним?

 „Замислих се за Ернест. Ернест Блот, моят съпруг, е като тези нощни сенки. Коварен, лъжлив, безмилостен. Сама съм си търсила мъчения, щом съм си пожелала да ме обикне такъв човек. Жените биват изкушени от ужасяващи мъже, ужасяващите мъже са като маски, участват в бал с маски. Пристигат с мандолини и празнични костюми. Аз бях красива. Ернест искаше да притежава, а аз приех ревността му за любов. И така преминаха четирийсет и осем години. Живеехме в илюзии и повторения, денят се раждаше, слънцето залязваше. И ние ставахме, после лягахме, повтаряхме един и същ ред, но не бяхме искрени.“ Из „Блажени са блажените“