Барселона - говори с нея

Барселона е като филм. Има по малко и от Алмодовар, и от Фелини, но не само.

Венета Попова 01 December 2005

Хубавото е, че Барселона ще ви остави сами да режисирате своя филм, а съсценаристи с удоволствие ще станат всички хора, които ще срещате по улиците, в магазините, в някой тапас-бар или кафене. Защото Барселона е уютна, топла, шумна и приятелска.

Първи кадър. Избирате си хотел. Не се подвеждайте непременно по луксозните 4- или 5-звездни оферти. Веригата Хуса, например, има прекрасни хотели с добри локации. Някои от фасадите им са запазили духа на старинни аристократични къщи, има и такива с модерен дизайн, но барселонците винаги са успявали да намерят мярката между модернизма и историята. Ако предпочитате лукса, за вас е Avenida Palace - красива сграда, с впечатляващ интериор, на една ръка разстояние от площад Каталуня. Звездният му статус се поддържа и от факта, че през 1965 г. тук са били настанени легендарните Бийтълс.

Барселона "танцува" 24 часа в денонощието в ритъма на Chambao (страхотна испанска етно-музика) или с David Bisbal (звезда от тяхното Star Academy). Тази музика ще влезе и в кадъра с прочутия туристически булевард в града - La Rambla, в отсечката между Plaza Catаlunya и Avenguda Diagonal.

Още в 7 (в делничните дни) вече ще са отворени кафенетата, които до 11 часа предлагат пресни кроасани, понички, сандвичи с вкусен хамон (испанската шунка), домати, жълто сирене. Препоръчвам ви кафетата по Paseige De Grazia - в тях има шанс да започнете деня с истински каталунци, които „бързат" за работа, пиейки кафе с новия вестник в ръка поне до 10 ч. По-късно, към 11, идва часът на сербеса - бирата, която смесват с фанта. Така обичат в Барселона. След като по каталунски сте се насладили бавно на утрото, тръгнете по Paseige De Grazia, където ще се натъкнете на две от прочутите къщи на испанския архитект Антонио Гауди - Каса Батло и Каса Мила. Те са с многообразни скулптурни форми, с вълнообразни стени, с разноцветни стъкла и керамични облицовки - свят, изваден от приказка, която само тук може да бъде изживяна. Неговите творения не могат да бъдат поставени в каквито и да било рамки - окото е поразено от буйното въображение на твореца, който руши всички канони, възкликвайки: "Какво е архитектурата, освен изкуство за разпределяне на светлината?"

Не след дълго, изтръгвайки се с мъка от магията на архитектурните чудеса, ще набележите всички важни магазини (полезна информация за шопинг маниаците - сигурно знаете, че Манго, Зара и Массимо Дути са испански марки, поради тази причина цените тук са най-ниски).

Ще ви открия една лична тайна, на обяд, дори и да сте сами, седнете в тапас-бара на ъгъла на Mallorca и La Rambla. Обикновено отпред винаги има опашка, резервациите са само на място и за момента, но организацията е желязна и гласовита испанка ще ви извика не след дълго, за да седнете в дървените ретро столове в салона или на дългия бар. Там ще можете да опитате вкусната салата със скариди, чушка и раци или тази с авокадо, сладки картофи и риба тон, а може и с пушена сьомга, хамон и колсло. Морският свят е представен достойно в кухнята на Барселона, местните наденички също са пикантни и изкусително вкусни. За десерт непременно опитайте крем Каталана - нещо средно между крем брюле и крем карамел. Ако не сте страстен фен на бирите (местните са хубави - Estrella, Damm), имате две опции извън безалкохолните напитки. Едната е вино (доста добро, но и кава - шампанизирано каталунско вино). Сангрията обаче е задължителна. Какво смесват точно не е ясно, защото е специалитет на всяка кръчма, но в нея има ром, червено вино, парченца плодове и още нещо... В тапас-баровете по правило е шумно и весело. Винаги има кой да ви заговори, което си е повод да научите някой „номер" от местните.

По-късно се помотайте из улиците, така или иначе вече ще е след 4 следобед. Сиестата (следобедната почивка на испанците) вече е мит, но по улиците остават предимно туристи - идеално време за посещение на някой „задължителен" обект. Защо да не започнете с прочутата Саграда Фамилия. Така или иначе после приятели ще ви питат дали сте видели „онази катедрала". Тук поне час ще се катерите по стълбите нагоре (на асансьора винаги има голяма опашка и не е толкова екстремно) към някоя от завършените кули. Легендата разказва, че когато попитали архитекта Антонио Гауди защо извайва с такова старание всеки детайл от кулите на катедралата, щом никой не би могъл да ги види, той отвърнал: "Как, ами ангелите?" Местните поверия пък твърдят, че ако влюбени се целунат на това място, нищо в живота не би могло да ги раздели. Започната през 1882 г., катедралата е замислена като гигантска библейска енциклопедия, строеж, който само испанците, ревностни католици, биха финансирали с религиозно настървение. Колко време още е нужно за завършването на тази монументална постройка, никой не би могъл да каже. Предположенията са за около 20 или 50 години, но след нелепата смърт на твореца под колелата на уличен трамвай, Саграда Фамилия отправя предизвикателство и до днес към гения и творческата лудост на световните архитекти.

Втори кадър -Какво още трябва да видите в Барселона: Парка Гюел - цветния рай, създаден от каталунската гордост Гауди. Ако сте с деца - печелите. Истинска приказка, като в Дисниленд, с много фантазии от цветни мозайки. В този парк се намира и гущерът - един от прочутите символи на Барселона, дело на майстора.

После свийте към Готическия квартал. Той е една малка, друга вселена в града. Там е музеят на Пикасо, там е и духът на истинската, стара Барселона. Тя е предпочитана от по-младите туристи, може би поради леко декадентското си излъчване, в съчетание с леко мрачната готическа архитектура. В Музея на Пикасо са събрани над 3500 работи на художника, който в младежките си години е учил в Барселона.

Иначе, докато просто се разхождате от една забележителност към друга, ще видите по улиците на Барселона прекрасните фенери на Гауди, някоя пейка, създадена по негов проект и дори канализационна шахта, която негово хрумване е превърнало в културен знак на града. По ъглите на сградите на Ла Рамбла също ще откриете някоя от следите, оставени от времето и там - малки цветни мозайки по фасадите на старите къщи. Разходката по този булевард ще ви отведе и до пристанището, където се намира монументът на Христофор Колумб, каталунец по произход.

А ако въпреки изморителния „културен ден" все още имате сили, задължително посетете Аквариума. Той се намира на пристанището и е впечатляващ модел на морския свят с истински големи акули, грозната риба луна, която прилича на орките от „Властелинът на пръстените" и още куп причудливи водни създания.

Не можете да пропуснете на финала на разходката, но преди 7 часа вечерта, и пазара Бокерия. Там местните гурмани правят своя избор между безброй видове сирена, хамон, който виси на огромни бутове, пресни плодове и зеленчуци.

Трети кадър - От личен опит установих, че вечерта трябва да започне със спектакъл. Адресите на културните институции са в центъра - на Ла Рамбла (операта и театъра) или до площад Каталуня (музикалния театър). Този сезон културният афиш се води от «Дон Кихот». Кой, ако не испанците, ще отбележи достойно 400 години от първото издание на романа на Сервантес? Опера - Лисеу е магнетично място, в което гостуват солисти на Миланската Скала. Можете да се насладите и на спектакъла „Таблао", в който класическото фламенго е представено чрез оригинални модерни елементи, съчетали звук, цвят и магия. Нощта е времето да се отдадете на клубен живот - Luz de gas е един от най-популярните и обичани тук клубове. Интериорът е смесица между оперна зала, кабаре, дискотека и още нещо. Вълнуващ микс, както само в Барселона го умеят. През септември клубът отбеляза 10 години от отварянето си и се отчете с гостуване на прочутия Джон Андерсън (да, същия, който има доста албуми с Вангелис).

Това, което в Барселона наричат просто Клубът, е Sutton - най-модерното място, с много авангарден интериор. Моето откритие през тази година обаче е Bucaro. Може би защото харесвам повече дзен-интериора, може би и защото съм фен на ретро музиката. По принцип испанците уважават своята музика, но именно в Букаро можеш да чуеш диско варианти на някой от фамилията Иглесиас или класическото фламенго, обработено до джаз ритъм, следвани от най-доброто от света и Испания.

Ако не държите да попаднете на някое популярно място, винаги можете да отидете в Готическия квартал. Там и без това е пълно с разнонационални готини хора, които са готови да се сприятелят и да споделят вашата луда барселонска нощ. На всяка улица има по няколко кафенета и барове, в които тече най-смислената комуникация на привидно безброй езици, а всъщност един - любопитството и радостта от живота.

[[photo:1140]]

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР