Какво написа Роджър Уотърс на Стената

Само седмица преди на навърши 70 години, един жив гений дойде в България - Роджър Уотърс, басист и солист на извънземната Pink Floyd. И направи космическо музикално шоу, нажежавано от звука на картечници, хеликоптери и взривени снаряди и хипнотизиращо с визуалните си антивоенни послания върху Стената, изградена на една четвърт от стадион "Васил Левски".

02 септември 2013

Само седмица преди на навърши 70 години, един жив гений дойде в България - Роджър Уотърс, басист и солист на извънземната Pink Floyd. И направи космическо музикално шоу, нажежавано от звука на картечници, хеликоптери и взривени снаряди и хипнотизиращо с визуалните си антивоенни послания върху Стената, изградена на една четвърт от стадион "Васил Левски". Дори самолетите, които се спускаха над стадиона, за да кацнат на летище София, станаха част от този грандиозен спектакъл. (Самата публика взе участие във военни действия преди шоуто, промъквайки се с лакти и колене почти час през железни заграждения, разбит тротоар и няколко входа, докато повечето входове стояха затворени. Но айде, струваше си.)

Седях с препускащо сърце сред морето от хора в нощта на Роджър Уотърс, стисках бира в ръка (не видях вода да се продава!, не че исках) и наблюдавах фантастичното му шоу. И внезапно пред очите ми изплува една фотография от Сараево, точно преди 20 години. За да се спасят от бомбите на НАТО през 1993 г., босненци, сърби и хървати заедно изграждат защитни бетонни стени по протежение на кръстовища, площади, мостове. И на бетонната стена от снимката неизвестна ръка - сръбска, босненска, или хърватска, беше написала само две думи: Pink Floyd. Две думи - като заклинание и щит срещу войната, като магия за любов и мир. Това е мисията на Pink Floyd, мислех си - като онова силно семенце, което пониква дори в бетона, като лъч светлина, който стига през хиляди километри до душите на хората, притежаващи "вътрешни очи". И надписът в Сараево е едно от хилядите доказателства, че там, в бетона, вече е имало семенце и то е покълнало.

Роджър Уотърс пръсна щедро от своите семенца-послания и над стадион "Васил Левски", но някои разбраха, други - не. А трети решиха да ги си присвоят за лична употреба. Когато изпълняваше песента "Майка", успоредно с фразата "Mother Should I Thrust the Government " (майко, трябва ли да вярвам на правителството), на лявата страна на стената се появи с огромни букви "Оставка" и стадионът изригна. Май никой не забеляза, че на дясната страна на стената се появи друг надпис "No fucking way", което евфемистично може да се преведе така: "По никакъв начин, да му...". Т.е на въпроса "да вярвам ли..." отговорът е: "по никакъв начин...". Кой знае какво са обяснили на Роджър Уотърс, за да поставят на екрана "Оставка". Може би са му казали, че ще напишат на български resignation - тази дума за оставка означава отказ по желание, не по принуда, а също и примирение със съдбата... Откъде да знае човекът, че ако в английската демокрация оставка значи просто оставка, у нас значи "кожите на стената". Той говори съвсем друг език не само в буквалния, но и в преносния смисъл. ("Как говорите този език всеки ден", измайтапи се музикантът, след като се опита да прочете две изречения на български. Ами, питаш ли ни?! Хем всички го говорим, хем изобщо не се разбираме.)

Съмнявам се, че самият той е бил наясно какво точно означава надписът на стената му "Оставка" в този момент от живота на България. Съмнявам се, че просто е против комунистите, както реши една част от публиката и голяма част от графоманите в интернет. Защото бащата на Роджър Уотърс е бил комунист, а той самият в България се поклони на гроба на майор Томпсън, който е бил член на британската компартия и свръзка на британското военно разузнаване по време на Втората световна война с българското партизанско движение (макар че смисълът на поклонението е съвсем друг, а не отдаване на почит към левите идеи). Но за гений като Уотърс етикетите, с които ние работим - комунисти, демократи, убийци, спасители, рокаджии, чалгари, лумпени и просветени, както и политиканстването, и употребата на думи като куршуми в една словесна война нямат особен смисъл. За него има смисъл да разрушава онези стени, които са в съзнанието на хората.

Когато самолетите от визуалното шоу на Уотърс отвориха "утробите" си, за да посеят "бомби" и от там вместо бомби се изсипаха сърпове и чукове, стадионът отново изригна, но малко след това притихна, защото вторият самолет изсипа хексаграми, третият - мюсюлмански полумесеци, после - долари, лога на бизнес гиганти, които управляват света и т.н. и т.н. Нима той е срещу евреите, или мюсюлманите, или хората, които карат мерцедеси? И не беше ли по-подходящо организаторите на концерта да предложат вместо "оставка" на Стената подкрепа за измъчения народ на Сирия, който е в навечерието на война? Звуците на снаряди, които за нас са концерт, за някои деца са ежедневие.

Много елементарно е да се смята, че един духовен учител като Роджър Уотърс ще прави евтина антисемитска, антикомунистическа пропаганда или ще вземе страната на тия или ония. (Всъщност кои сме ние и кой е от нашите, както пише разгневен млад човек във форумите.) Много елементарно е да се смята, че той се ръководи от етикети и от представите на местна тълпа за това кой е прогресивен и кой-комунист. В интервю по БНТ Роджър, който живе в Ню Йорк, продължава да смята, че най-важната Стена е онази, която стои между богати и бедни (абсолютно левичарско схващане на нещата) и че трябва да разрушим тази стена, за да не позволяваме властта да се употребява за агресивни цели. Но въпреки левите си идеи той е от хората, които измислят механизми за разрушаване на стените, от хората, които дефинират ценностите, от малцината, които влизат през тесните врати. Дали всички разбираме посланията му? Съмнявам се. Защото ние, българите, сме свикнали някой да изгражда стени без наше участие, а друг, пак без наше участие, да ги разрушава. Ние в най-добрия случай, озвучаваме със свирки и дюдюкания събарянето на стените и отмъкваме парченце от историята, за да можем евентуално да го изтъргуваме някога. А на несъборените още стени тайно пишем гнусотии против този и онзи.

Знам, че е грешно да обобщавам така, не всички българи са толкова инертни и злобни, и неграмотни, но ме боли, че на нашата Стена днес, на българската Стена пише не толкова "оставка", колкото мръсни боклуци, вън турците и мангалите от страната, скапана държава и куп други антипослания, куп агресивни, човеконенавистни и военолюбиви призиви… Боли ме, че умните хора в България предпочитат да замълчат, когато се сблъскват с тази агресия. Страх? Най-важното послание на Роджър Уотърс на Стената му за мен беше: Страхът изгражда стени.







ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР