Ако оставя сърцето си да кърви

Докато чаках порцията суши за в къщи в суши-бара на "Денкоглу" и гледах през прозореца как над снежна София се спуска подранилата нощ, се сетих за филма, който гледах предната вечер - „Хемингуей и Гелхорн”

06 декември 2012
Докато чаках порцията суши за в къщи в суши-бара на "Денкоглу" и гледах през прозореца как над снежна София се спуска подранилата нощ, се сетих за филма, който гледах предната вечер - „Хемингуей и Гелхорн”. Любовната история на един Мъж и една Жена, които никога не са се примирявали със света, измислен от другите. И затова са го измисляли сами. „Как пиша ли? Слагам лист в пишещата машина и просто оставям сърцето ми да кърви", казва Хемингуей във филма (обсебващият Клайв Оуен) на Марта Гелхорн (Никол Кидман, която въпреки съпротивата на ботокса в лицето й играе добре). Всъщност, това е писането, да.  Ако оставя сърцето си да кърви, ще кажа, че имам зверска нужда от любов. Не от секс. От любов. Някой да държи ръката ми и да ме гледа нежно, да усещам топлината му през километрите заледени улици на града, да пием младо божоле и да гледаме снежинките, които се стелят от небето.
Прозорецът до масата ми в суши-бара гледаше към миниатюрен вътрешен двор, отделен с тухлена стена от съседния миниатюрен вътрешен двор в сърцето на София. В стената, измазана със сиво-бяла грапава мазилка бяха направени 12 квадратни ниши, а във всяка от тях гореше голяма червена свещ. Свещите изглеждаха прозрачни в горната си част, а пламъчетата светеха магически в тъмната зимна вечер. Снежинките танцуваха край трепкащите пламъчета като в кадър от филм. Беше толкова красиво. Докато чаках сушито, си поръчах чаша червено италианско вино и си казах мислено "Наздраве". Опитах се да си представя човека, с когото искам да споделя тази студена декемврийска вечер, с когото да сгушим душите си, за да се стоплим. Не успях. Съвършената вечер е, когато си с някого, в когото си влюбен. Понякога съвършената вечер е, когато си сам, съвършено сам.

 
ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР