Малко предистория: Аз съм на 14 и стаята ми е облепена с плакати на Силвестър Сталоун в „Рамбо: Първа кръв“ - по мръснобял (в смисъл омърлян) потник.

20 години по-късно (20 години?!) Откриване на ресторант с източна кухня – тайландска, японска, китайска, че дори и виетнамска. Приятна тераса. С Ели се класираме някъде сред първите гости и имаме рядката възможност да опитаме от всичко преди тълпата освирепяли от глад след дългия работен ден братя-журналисти да нахлуе. Пием вино, хапваме суши и вкусни шишчета и си говорим, после към нас се присъединяват две приятелки и продължаваме. Супер готино събитие се  получава. След втората бутилка казвам на момичетата: „Обърнете се някак дискретно. Типът, дето седи на онази маса не е ли Силвестър Сталоун?“ Мацките ме изглеждат смаяно и директно, а не дискретно, се обръщат. И трите поклащат глава: „Дори не прилича на него.“ Решавам, че е време да спра с виното и да си ходя. Опасно е обикновени мъже да ми заприличат на холивудски звезди.