Яж, моли се и обичай... но не в кинозалата!

Когато преди няколко години прочетох изповедта на Елизабет Гилбърт се идентифицирах с нея почти на 100%. Започна още от корицата на българското издание, където видях ръката си, стиснала малата и все още не знаеща как да я използвам. Продължи и с първите страници, където открих собствените си проблеми и типично женски терзания, както и по навътре – пътуванията, мислите, решенията, реакциите.

06 октомври 2010

Когато преди няколко години прочетох изповедта на Елизабет Гилбърт се идентифицирах с нея почти на 100%. Започна още от корицата на българското издание, където видях ръката си, стиснала малата и все още не знаеща как да я използвам. Продължи и с първите страници, където открих собствените си проблеми и типично женски терзания, както и по навътре – пътуванията, мислите, решенията, реакциите. След като почти всички жени, които са около мен – приятелки и колежки, прочетоха книгата, разбрах че не съм единствената.

Пътувам доста. И на близо, и на далече. Обичам да го правя. И го правя сама, поради няколко причини – да избягам поне за малко от всичко, което ме заобикаля и да остана сама със себе си; да намеря отговорите на въпросите, които се блъскат в стресираната ми същност; да срещна нови хора, да срещна нови места ... и не на последно място – връщайки се да преоткрия хората и мястото, с които и където прекарвам голяма част от живота си. Да се радвам повече, да се усмихвам и да обичам повече и себе си, и всички останали. Да променя гледната точка.

Такаааа... и след като разбрах, че тази женска изповед ще се визуализира се развълнувах. Представих си местата. Била съм и на трите – Италия, Индия, Индонезия. Представих си героинята. Представих си и хората, които тя среща. Чаках с нетърпение филма.

Отидох и го гледах.
Предпремиерно!
Дето се вика – преди всички.
И?
Разочарование! Голямо! Много голямо.

Нито Джулия Робъртс е това, което трябва да бъде.
Нито Италия е онази Италия, която те кара да разбереш, че храната там наистина е издигната в култ и те кара да преосмислиш отношението си към нея.
А Индия?!?! ... Била съм там много пъти. Била съм в ашрам. Писала съм за преживяванията в ашрама. (http://www.eva.bg/categories/звезди-и-лайфстайл/29-специални-проекти-на-eva/6081-записки-от-ашрама.html)
Във филма няма Индия! Мисля, че индийските сцени са снимани в някое холивудско студио и нито режисьора, нито героинята някога са били там.
А Бали? ... Горкия Хавиер! Горката Джулия!

Филма е дълъг и скучен! Филма не е нито за жени, нито за мъже. Не знам изобщо на кой би му харесал. Не ми се прииска да хвана раницата и да тръгна на нанякъде, така както се случи, когато прочетох книгата, а ми се прииска да изчезна от залата и да забравя изобщо за това преживяване. В една предварителна, пиарска рецензия на филма прочетох, че авторката е плакала по време на филма!?! Със сигурност не е плакала от умиление виждайки живота си на лента, а най-вероятно от безпомощност. Филма не го спасява нищо, дори и това че е продуциран от самия Брад Пит, когото също много харесвам.

И за да не се чувствате и вие прецакани...

Жени, не гледайте филма! Ако не сте чели книгата, по-добре инвестирайте в нея.
Прочетете я, а после я отгръщайте всеки път, когато търсите някакъв отговор.
Пътувайте. Сами. Наистина помага.
И не забравяйте да се усмихвате! :)
ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР