Истински разказ на жена, болна от рак, претърпяла ампутация на гърдата и преживяла ужаса да се събуди инвалид. Репортаж в списанието отпреди 2 години променя живота й на 180 градуса. Историята е с щастлив край - тя намира сили да продължи нататък.

"ако не беше вашето списание, нямаше да изглеждам и да се чувствам нормално"

Венета, 34 г., омъжена, с едно дете, от ВарнаМиналата година ме оперираха от рак на гърдата. Никой от познатите ми не разбра. Външният ми вид е нормален, как изглеждам без дрехи, само аз си знам и 2-3 близки приятелки. На едната от моите приятелки случайно й попада вашето списание, където разказвате подобна на моята история. Когато го прочетох, сякаш ме разтърси ток. Не знаех, че е възможно така сполучливо да се възстанови гърдата. Събрах целия си кураж и веднага дойдох със списанието в София да търся доц. Пенка Тепавичарова. За нея се разказва в репортажа. От там научих, че гърдата може да бъде възстановена едновременно с ампутацията. Ако го знаех, щях да си спестя поне кошмара да се събудя след операцията инвалид. Във Военна болница, в пластичната хирургия ми казаха, че не са чували за нея и не знаят къде работи. Говоря абсолютно сериозно. Отидох до Александровската болница и там ми обясниха. Горе-долу половин ден ми отне да я търся.

Откриха, че имам рак съвършено случайно. Просто имах късмет. Придружих приятелка на преглед в ехографски кабинет. Започна да ме уговаря и аз да си направя. Отказах, "къде ще се събличам тук?", "нищо ми няма". Когато ме попита "ти да не си за 10 лева?", се съгласих. Стана ми неудобно от лекарката. Откриха голям калцификат. Първата биопсия нищо не показа, втората - също, на третата попаднаха на разсейки. Средно интелигентен човек като прочете диагнозата карцином с метастази по лимфите...Оттам нататък не мислиш. Не знам как съм карала колата и как съм се прибрала вкъщи. На другата сутрин веднага заминах за София. Как да реагираш, освен веднага да се опиташ да си спасиш живота? В болницата, докато ме приготвяха за операция, не стана дума за никаква пластика. Абсолютно никой не спомена, че могат да възстановят гърдата ми. Не искам да цитирам болницата, благодарна съм на хирурга, който ме изчисти много добре. Операцията беше от радикалните - на другия ден се събудих без гърда.

Първия ден не мислиш. На втория започваш да усещаш празнота. Болна от рак, с разсейки, без гърда, а когато започнах химиотерапията - и без коса. Нали уж казват, че алтернативното лечение на рака е волята на духа. Каква воля и каква сила на духа, като се погледнеш в огледалото? Виждаш плашило. Смазваш се психически, нямаш сили, предаваш се. Просто стигаш до дъното, повече няма накъде. Всичко е трудно - ходиш с перука, внимаваш да не те види детето в банята. Веднъж ме попита: "Мамо, ти защо имаш едно мляко? Всички майки имат по две." Какво да отговориш? Трудно се издържа на подобни въпроси. Мъжът ми се държа така, като че ли нищо не се случило. Не показа с нищо, че ме приема като болна или оперирана. Сякаш не забелязваше, че съм с една гърда. И от него се пазех да не ме види. Никога не лягах без тениска. Не можех себе си да гледам, камо ли да се покажа пред друг човек. Имах някакъв полов живот, колкото да се каже, че не е без нищо. Не ми беше до това. Голяма травма е. Не пожелавам на никого да се случи.

Правиш се на силна, правиш се, че всичко минава, но когато излезеш сред другите - не си като тях. По-различен си. Постоянно изпитвах дискомфорт от протезата. За да не се види нещо, дърпаш тениската, дърпаш деколтето. Някой случайно да не разбере, да не кажат "ей тая жена, горката, е без гърда". Лошо е да си различен. Хората са мнителни. Веднъж бяхме излезли с приятелки, когато малката пак каза: "Виж, тази леля има две млека, а ти само едно." Аз го представих като шега, но да не ви казвам какво изпитах. Исках да се отвори земята...

Когато се срещнах с доц. Тепавичарова, й казах, че искам същата гърда като на снимката в списанието. Тя ми обясни, че при всеки е различно и че при мен ще стане още по-хубаво дори. Когато излязохме навън, мъжът ми каза: "Сега ще станеш хубавичка и ще правим снимки на плажа." Значи не му е било все едно.

В момента съм до средата, минах първия етап. Има още малко, но смятам, че не е голямо препятствие. Друго искам да ви кажа. Жените не знаят за възможностите на възстановителната хирургия, няма никаква информация. Ако не ми беше попаднало вашето списание, нямаше да знам, че и аз мога отново да се чувствам и да изглеждам нормално. Много е важно за психиката. Новата ми гърда е такава, каквато винаги съм искала да имам - не много голяма и стегната. Доцентката обеща да направи и старата такава. Дори мисля да карам после и без сутиен. Да не говорим, че се "разделих" и с корема, който след раждането беше увиснал. Промени се представата ми за живота - вече не е в тъмни краски. Имам ново самочувствие. Болестта ми е отминала. Изглеждам нормално. Какво повече да искам? Който не е минал през този ад, не знае какво е да си здрав и да изглеждаш добре. Сега се радвам на всеки ден. Спрях да се ядосвам. Само искам да съм жива."

коментар на специалиста

доц. д-р Пенка Тепавичарова:
в хирургията 2 и 2 не прави 4. Държа повече да обясня усложненията, отколкото предимствата
доц. д-р Тепавичарова е член на българската Асоциация по пластична и реконструктивна хирургия, зад гърба й са над 200 реконструкции на бюста, много от които е направила едновременно с ампутацията

разликата между двата вида операции?

При едномоментната реконструкция едновременно се маха гърдата с туморното образование и се оформя нова. Така жената не изпитва шока да се види осакатена, след като се събуди. За съжаление повечето жени идват в клиниката с ампутирана гърда и тогава се налага вторият вид операция - отложената.

коя реконструкция е за предпочитане - със собствени тъкани или с протези?

Предпочитам и при двата вида операции да работя със собствени меки тъкани, а не с чуждо тяло, ако, разбира се, има възможност. При пациентката, за която разказвате, взех тъкан около корема. Предимствата на този вид операция - автореконструкцията, са безспорни. Първо, гърдата е с естествена консистенция - топла, чувствителна и пациентката няма усещане за чуждо тяло, каквото може да се яви при протезата. Второ, около всяка протеза, като при всяко чуждо тяло, организмът оформя капсула, която след време създава проблеми. Държа да подчертая, че колкото и да са идеални протезите, не могат да заменят автореконструкцията.

Вторият етап е 2-3 месеца по-късно - оформя се зърно и ареола от ингвиналните гънки (там кожата е тъмна) или от големите лабии (там пигментацията е най-голяма). Понякога ареолата избледнява (на снимките ясно се вижда). Предстои закупуването на специален апарат за татуиране, с който ще пигментирам кожата допълнително. Ако има разлика между двете гърди, се прави уеднаквяване. Техниката е подходяща за раждали жени, защото едновременно се извършва и корекция на корема. Ако след ампутацията на гърдата са останали меки тъкани (зависи от степента на рака), включително и гръден мускул, първо се разпъват с балон за по-голям обем и след 2-3 месеца се имплантира протеза.

кои протези са по-добри?

Силиконови или серумни - няма значение. Пациентката сама решава. Твърдението, че силиконовият гел е опасен за здравето, не отговаря на истината. Недостатъкът на серумните е, че серумът може да изтече през отвора, през който се пълнят по време на операцията. Докато при силиконовите подобен риск не съществува. В момента се изработват силиконови протези с плътен гел. Дори да се случи някакъв инцидент и протезата да се разреже на две, няма изтичане. Анатомичните протези при този вид реконструкции са много по-добри от кръглите. Те запълват липсващия гръден мускул, който понякога се налага да се махне.

колко трае операцията?

6-7 часа. На Запад тези операции са 4 часа. Един екип работи гърдата, друг - корема. И при мен, когато имах обучен асистент, траеха 4 часа. Тъкмо ги обуча, започват собствен бизнес и аз оставам сама. Това удължава времето. Жените предпочитат едновременната реконструкция, но за съжаление онколозите не им дават информация първо, че съществува подобна възможност и второ - къде се прави. Те са първите, които влизат в контакт с пациентките и е престъпление да не им кажат. Не мога да разбера консерватизма на колегите - що за приказки са това "ти си обречена", "ти си болна от рак", "къде си тръгнала да се разкрасяваш?" На Запад на всяка жена, която пожелае, й правят реконструкция независимо от стадия на болестта. Възстановяването на гърдата не завоалира картината. Даже и да има рецидив, от който се страхуват онколозите, операцията не пречи да се открие и да се отстрани.

колко струва подобна операция?

Ако се реконструира с автотъкани, в държавната клиника е безплатна. Ако се налага протезиране, се плащат протезата и консумативите. Жените по принцип идват в клиниката с направление. Но и без него пак ще бъдат консултирани и няма да им се откаже операция. Ако имат предпочитания към даден онколог, той може да дойде тук и да извърши операцията, а аз да реконструирам. Най-важното е жените да са информирани, че е възможно възстановяване на гърдата. Това ще даде смелост на пациентките, особено ако са в по-ранен стадий.

какви рискове съществуват?

В хирургията 2 и 2 не правят 4. Това не е математика. Винаги има рискове. Всичко зависи от пациента, от неговата реакция на интервенцията, която не може да се прогнозира. Собствената тъкан може да некротизира. Неблагоприятни фактори за операцията са пушене, тежка лъчетерапия, хипертония, диабет, затлъстяване - при тези заболявания има промяна в съдовете. Когато ме питат за рисковете, винаги обяснявам повече усложненията, отколкото предимствата. За да бъдат пациентките подготвени. Не изненадите да им се сервират след операцията. Не искам да ги плаша и да ги отказвам от операция, а да ги подготвя, че това е хирургия и че не може нищо да се гарантира. И да имат реалистични очаквания, а не да питат дали ще имат белег. Естествено, след като е играл ножът, белег не може да няма. При добри материали, с каквито работим, белегът трябва да е тънък като косъм, цветът избледнява за 1 година и става като стрии - почти невидим. Резултатът на операцията много зависи и от психиката на пациентката. Да вземем например Венета - тя влезе в операционната с твърдото убеждение, че нищо лошо не може да й се случи. Това е от изключителна важност за оздравителния процес. Обичам такива пациенти. И когато наистина мислят, че нищо лошо не може да се случи, то не се случва.

доц. д-р Тепавичарова приема в клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия към МА в София, Стоматологичен факултет - 12 ет.

тел. 68 75 20, 088 60 99 47


черна статистика

31 000 българки страдат от рак на гърдата

3000 жени у нас заболяват всяка година от рак на гърдата

ракът на гърдата е на първо място - 25 % сред онкозаболяванията при жените

наблюдава се повишаване на заболеваемостта от 40 до 50 години

болестта, открита в ранен стадий, при 14 % от заболелите е лечима 100%

при 1/3 от случаите заболяването е открито твърде късно

660 000 жени трябва да минават през мамографските кабинети всяка година, за да се промени положението

данните са взети от регистъра към Националната специализирана болница за активно лечение по онкология - София